Кшищоф Пендерецки
Кшѝщоф Еугѐниуш Пендерѐцки (на полски: Krzysztof Eugeniusz Penderecki [ˈkʂɨʂtɔf ɛuˈɡɛɲuʂ pɛndɛˈrɛt͡skʲi]) е полски композитор и диригент. Един от представителите на школата на авангардистите. Автор е главно на оркестрови произведения.
| Кшищоф Пендерецки Krzysztof Penderecki | |
| полски композитор и диригент | |
 Кшищоф Пендерецки през 2008 г. в Гданск | |
| Роден |
23 ноември 1933 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Полша |
| Учил в | Краковска музикална академия Ягелонски университет |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера, симфония |
| Инструменти | цигулка, пиано |
| Направление | класическа музика |
| Активност | 1953–2020 |
| Лейбъл | EMI Classics |
| Участник в | Academy of Arts of the GDR, Academy of Arts, Berlin, American Academy of Arts and Letters, „Европейска академия на науките и изкуствата“, „Полска академия на знанията“, Bavarian Academy of Fine Arts, Union of Polish Composers |
| Известни творби | „Трена в памет на жертвите на Хирошима“ (1960) „Дяволите от Луден“ (1969) „Полски реквием“ (1980-1993) „Симфония №8“ (2005) |
| Награди | „Prix Italia“ (1967, 1968) „Грами“ (1987, 1998, 2017) |
| Семейство | |
| Съпруга | Барбара Пендерецка Елжбиета Солецка |
| Деца | Беата Пендерецка Лукаш Пендерецки Доминика Пендерецка |
| Подпис |  |
| Уебсайт | krzysztofpenderecki.eu |
| Кшищоф Пендерецки в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Роден на 23 ноември 1933 г. в Дембица. В периода 1955 – 1958 следва в Държавното висше музикално училище в Краков. Преподава в своята Алма матер от 1958 г., а от 1972 до 1987 г. е неин ректор. През 1959 г. печели I, II и III награда на анонимния Конкурс за млади композитори на Съюза на полските композитори. Европейска известност придобива със Строфи – произведение за сопран, 10 инструмента и рецитатор, представено на фестивала „Варшавска есен“ през 1959 г.
През 1960 г. пише творбата 8'37'', посветена по-късно на жертвите от Хирошима. Благодарение на нея Пендерецки се утвърждава като един от водещите авангардни композитори на своето поколение. Към този етап от творчеството му се отнасят и Флуоресценции, изпълнени за първи път през 1962 г. Повратна точка в творчеството на композитора е Страсти по Лука. Създадената през 1966 г. творба е първото голямо произведение в кариерата на Пендерецки и бележи отдалечаването на композитора от авангардните течения в класическата музика. През следващите десетилетия създава четири опери: Дяволите от Луден (1969), Изгубеният рай (1976 – 78), Черната маска (1984 – 1986), Крал Юбю (1991); вокално-инструментални творби (Dies Irae, Утреня, Te Deum, Полски реквием и др.); произведения за хор, оркестър и солисти, камерни произведения[1].
Композиторът създава музиката за филма „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ на Войцех Йежи Хас. Редица режисьори използват негови композиции в своите филми.
Преподава в Есен (1966 – 1968) и в Йейлския университет (1973 – 1978). Той е художествен директор на Краковската филхармония (1987 – 1990), на музикалния фестивал в Сан Хуан в Пуерто Рико (от 1993), както и музикален директор на Sinfonia Varsovia (от 1997).
Като диригент дебютира през 1971 г. Дирижира редица оркестри със световна слава: Мюнхенската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Нюйоркската филхармония, оркестъра на японското радио в Токио и др. През 2013 г. по повод 80-годишнината на композитора е издадена колекция с всички негови симфонии, дирижирани от самия него[2].
Умира на 29 март 2020 г. в Краков, Полша.
Страсти по Лука редактиране
| Година | Име | Произведение | Инструмент |
|---|---|---|---|
| 1968: | ' |
Pasja według św. Łukasza | хор |
Признание и награди редактиране
Носител на награди „Грами“ от 1987, 1998, 2001 г., „Prix Italia“ от 1967 и 1968 г., „Готфрид Хердер“ (1977), „Сибелиус“ (1983), „Лоренцо Магнифико“ (1985), „Карл Волф“ на израелската Wolf-Fondation (1987), Best Living Composer, Midem Classique в Кан (2000) и др.[3]
Почетен доктор и почетен професор е на редица университети: Джорджтаунския университет във Вашингтон, Глазгоуския университет, Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“, Музикалния университет „Ф. Шопен“ във Варшава, Сеулския национален университет, Рочестърския университет, Университета на Бордо, Католическия университет в Льовен, Белградския университет, Мадридския университет Комплутенсе, Университета „Адам Мицкевич“ в Познан, Сейнт Олаф Колидж в Нортфилд (Минесота), Дюкейнския университет в Питсбърг, Понтифическия католически университет в Перу, Питсбъргския университет, Санктпетербургския държавен университет, Централната консерватория на Пекин, Йейлския университет, Мюнстерския университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (1991).
Бележки редактиране
- ↑ krzysztofpenderecki.eu Архив на оригинала от 2016-06-03 в Wayback Machine.. Посетен на 28 април 2016.
- ↑ culture.pl. Посетен на 25 април 2016.
- ↑ www.krzysztofpenderecki.eu Архив на оригинала от 2016-03-24 в Wayback Machine.. Посетен на 25 април 2016.
Външни препратки редактиране
- ((pl)) ((en)) Официален сайт