Кюприя
Тази статия е за селото в Гърция. За моста във Воден вижте Кюпри (Воден).
Кюприя или Кюпри (на гръцки: Γεφυρούδι, Гефируди, катаревуса: Γεφυρούδιον, Гефирудион, до 1927 година Κιουπρή, Кюпри) е село в Република Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 729 жители.
| Кюприя Γεφυρούδι | |
  Кюприя  Кюприя  Кюприя | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 28 m |
| Население | 729 души (2001) |
География редактиране
Селото е разположено на 20 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 5 километра северно от Просеник (Скотуса), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма.
История редактиране
В Османската империя редактиране
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името Кюприе с 55 джизие ханета (домакинства).[1]
През XIX век и началото на XX век, Кюприя е село, числящо се към Демирхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Куприй (Kuprii) е посочено като село със 110 домакинства, като жителите му са 350 българи.[2]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Кюпри, на Ю от Демир Хисар 2 часа, на Сярското поле. Земя плодородна и суха; произвожда памук и сусам. Гръцка църква и училище. Къщи 50 турски и 30 християнски.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кюприя брои 350 жители българи и 120 жители турци.[4]
Всички християни от Кюприя са гъркомани, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 240 българи гъркомани и в селото има начално гръцко училище.[5]
В Гърция редактиране
Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година и много от жителите му емигрират в България. В 1916 година са заселени каракачани, а в 1922 - 1924 година - гърци бежанци от Източна Тракия, като съвместно каракачаните и тракийците възлизат на около 35% от населението на Кюприя срещу 65% местно население.[6] Според преброяването от 1928 година Кюприя е смесено местно-бежанско село с 38 бежански семейства и 172 души бежанци.[7] През 1927 година турското му име, означаващо мост, е преведено на Гефирудион.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дипловица[9][10] | Διπλοβίτσα | Дихалу | Δίχαλου[11] | хълмодолие между Кюприя и Просеник; от дипла, „гънка“ < гръцкото δίπλα[10] |
| Орман | Ορμάν | Камби | Καμπή[11] | местност на Ю от Кюприя, на десния бряг на Белица;[12] от турското orman, „гора край река“[13] |
| Драч[14] | Ντράτσι | Исома | Ίσωμα[11] | местност Ю от Кюприя, между селото и Белица;[9] от драч, „трън“[14] |
| Кара Кум[9] или Каракум[15] | Καρά Κούμ | Маври Амос | Μαύρη Άμμος[11] | местност СЗ от Кюприя[9] |
Личности редактиране
- Родени в Кюприя
Георгиос Куцакис, гръцки политик, кмет на Долна Джумая
Бележки редактиране
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Γεφυρούδι Σερρών // Архивиран от оригинала на 2008-09-29. Посетен на 2008-10-02.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 113.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
- ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 167.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 118.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 135.