ЛГБТ права в България

ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални, трансджендър) хората в България могат да срещнат трудности в ежедневието си, въпреки че Конституцията не криминализира нито една проява на сексуалните малцинства.

Хомосексуалността е легална в България от 1968 г.,[1] но гей браковете или гражданските съюзи между еднополови двойки, са незаконни.

България, както повечето страни от Централна и Източна Европа, които са в преход, е социално консервативна и хомосексуалността често се приема за тема табу.

Закони срещу хомосексуалността редактиране

Средновековна България редактиране

Няма сведения за закони срещу хомосексуалните актове в Първото и Второто Българско царство. Първите закони, създадени от хан Крум не включват наказания срещу хомосексуалните двойки. Въпреки това се смята, че след покръстването на българите, подобно на повечето теокрации по онова време, хомосексуалността започва да бъде заклеймявана от обществото.

В Османската империя и легализация редактиране

След завладяването на България от османските турци, българите попадат строго подчинена на шериата ислямска държава, тя наказва хомосексуалните актове между мъже, според Корана. Въпреки това, е известно че турски султани са имали хомосексуално поведение.

Независимо от преобладаващото мюсюлманско-консервативно общество в империята, турските власти легализират хомосексуалните актове между двама мъже през 1858 г. Това е първият известен случаи за официално декриминализране на такива дейности по българските земи. Въпреки това, след Освобождението, хомосексуалните актове отново се криминализират за близо още столетие.

1878 – 1968 редактиране

Хомосексуалните актове между двама мъже стават отново престъпление на 1 май 1896 г., когато се изготвят новите закони. Той предвижда 6 месеца затвор за хомосексуални мъже над 16 години. Тази присъда е увеличена на 3 години на 13 май 1951 г.

Юли 1964 редактиране

През юли 1964 г., българските власти арестуват 26 мъже, заподозрени в хомосексуални актове. Сред тях са и обичаните сред българското общество Георги Парцалев и Емил Димитров.[1] Тази случка предизвиква масови Антизападни настроения.

По-късно, през 1966 г., се съобщава, че хомосексуалността ще бъде легализирана в цяла България. Две години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове официално са декриминализирани.[1]

Посткомунизъм и ново време редактиране

След падането на социалистическия режим, в страната се заражда масивно гей движение за равноправие. Най-голямата стъпка, направена през 90-те години за българското ЛГБТ общество, е създаването на Българска гей организация „Джемини“ през 1992 г. Тя функционира до 2010 г. БГО „Джемини“ бързо набира популярност и играе важна роля за редица законодателни промени, засягащи ЛГБТ хора, например Закона за дискриминацията.

В страната отварят редица гей заведения, главно в София и Пловдив

От 2004 г. насам се провежда Sofia LGBTI Community Art Fest, където в рамките на една седмица се показват творби на ЛГБТ младежи, също така се провеждат конференции и лекции с родители на деца с нетрадиционна секусална ориентация или полова идентичност, също така и на интерсексуални деца.

От 2008 г. ежегодно се организира Sofia Pride, в който участват множество както ЛГБТ хора, така и значителен брой подкрепящи равните права либералисти. Той бива подкрепен от 3 партии – БСП, Зелената партия и ДСБ.

Закони срещу дискриминация редактиране

Закони, които защитават хомосексуалните от дискриминация, насилие и обиди, съществуват от 2003 г. През 2015 г. се забранява и дискриминацията на транссексуалните.

ЛГБТ организации и активизъм в България редактиране

Младежка ЛГБТ организация „Действие“ е най-голямата по рода си неправителствена организация, сформирана в началото на 2010 г. Нейните основни цели са предоставяне на помощ и подкрепа за млади хомосексуални, бисексуални и трансполови хора, развитие на самоуверена ЛГБТ общност и борба срещу хомофобията и необразоваността в обществото. От май 2012 г. „Действие“ е регистрирана като сдружение с идеална цел. Провежда също така групи за взаимопомощ.

Ресурсен център „Билитис“ е организация с лесбийско-феминистка идентичност, която се бори за равноправие както на ЛГБТИ хората, така и на всички други малцинства в страната.

Gay and Lesbian Accepted Society (GLAS) Foundation Bulgaria е неправителствена организация, която се занимава с ЛГБТ активизъм. Провежда редица социални експерименти и проекти, свързани с увеличаване на толерантността на обществото към сексуалните малцинства.

ЛГБТ Пловдив е местна неправителствена организация, занимаваща се с правата на ЛГБТ хората и дискириминацията и насилието на тях в Пловдив и региона.

Гей живот и култура редактиране

По-голямата част от ЛГБТ активизмът е центриран в София и Пловдив. Ежегодно в столицата се провежда „София Прайд“ и „София Прайд Фест“, включващ прожекция на филми на ЛГБТ тематика.[2] Съществуват редица заведения, които са приятелски настроени към ЛГБТ обществото, клубове, гей сауни, гей салони за красота.

Значително гей общество живее и в Пловдив, където голяма част от гей живота е концентриран в творческия квартал Капана. Там се намира гей клубът на града, също така и се провеждат ЛГБТ мероприятия. През септември 2016 г. градът става свидетел на едно от първите шоута на драг кралици в страната.

Гей туризъм редактиране

През последното десетилетие се наблюдава засилен интерес към гей туризма. Дестинации са Пловдив, Банско и градовете по Черноморието, измежду които Слънчев бряг.

Гей бракове редактиране

От 1991 г. Конституцията определя брака като „съюз между мъж и жена“, като така забранява гей браковете.[3]

На въпроса дали гей двойките ще могат да сключват брак и да осиновяват деца, бившият министър-председател Бойко Борисов отговаря: „За да се случи нещо подобно, обществото трябва да бъде готово за това.“[4]

Мнението на обществото редактиране

Проучване от 2002 г., показва, че 37% от българите смятат, че хомосексуалността трябва да бъде приета от обществото, нараствайки на 39% през 2007 г.[5] Интервюирани са 500 души – няма качество на представителна извадка.

Статистика от 2006 г. показва, че близо 12% от българите подкрепят еднополовите бракове срещу 70% противници на тази идея.[6][7]

Все пак толерантността постепенно започва да надделява за сметка на обичайния консерватизъм. През 2007 г. 42,4% от запитаните българи заявяват, че не биха желали да имат колега/приятел, чиято сексуална ориентация е различна от тази на хетеросексуалните. Този процент обаче спада до 38% през 2012 г. и 31% през 2014 г.

Като цяло, обществото е по-склонно да приеме лесбийките за разлика от гейовете и/или транссексуалните и травеститите. 26% от анкетираните заявяват, че не биха наели лесбийка.

Проучване през 2008 г. в гимназиите на София, Пловдив и Варна показва, че 12,3% от учениците между 14 и 19-годишна възраст са ЛГБТ. Категорично отказват да седят с хомосексуален съученик 29% от тийнейджърите, а 5% заявяват, че са готови да го тормозят, защото е гей. 39% от попитаните казват, че биха го защитили, ако това няма да им създаде проблеми.[8]

Обобщена таблица редактиране

Легални хомосексуални актове   (От 1968 г.)
Равна възраст на съгласие (14)   (От 2002 г.)
Антидискриминационни закони при заетостта   (От 2004 г.)
Антидискриминационни закони при предоставянето на стоки и услуги   (От 2004 г.)
Закони за борба с дискриминацията във всички други области (включително непряка дискриминация, реч на омразата)

  (От 2004 г.)

Антидискриминационни закони относно половата идентичност   (От 2015 г.)
Закони срещу престъпление от омраза

  (От 2023 г.)

Еднополов брак

  (Конституционна забрана от 1991 г.)

Признаване на еднополови двойки

 

Право на ЛГБТ родител да осинови дете  
Осиновяване на доведено или заварено дете

 

Съвместно осиновяване от еднополови двойки

 

Служба в армията  

  (Само за ЛГБ хора)

Право за смяна на пола

  (От 2017 г.)

Ин витро оплождане за лесбийките

 

Автоматично родителство за двамата съпрузи след раждането

 

Забрана на конверсионната терапия

 

Сурогатно износване за гей двойките

 

MSMs имат право да даряват кръв  

Източници редактиране