Лавдан

Лавдан или цистус (от на гръцки: kistos), наричан още памуклийка или скална роза, е род ниски многогодишни храсти, известни преди всичко със силния си специфичен аромат, напомнящ мириса на амбра, който се дължи на високото съдържание на етерични масла в листата им.

Лавдан

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Малвиди (malvids) разред: Слезовоцветни (Malvales) семейство: Лавданови (Cistaceae) род: Лавдан (Cistus)

Научно наименование

Cistus Linnaeus, 1753

Лавдан в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение

Растението е широко разпространено в средиземноморския регион. Вирее върху силно неплодородни почви – сухи, песъчливи и каменисти, предимно в напечени полупланински и планински райони с много слънце и безоблачни дни.

Среща се от Канарските острови през Гърция до южен Крим, западен Кавказ, Близкия изток и Иран. Много от видовете могат да се намерят на Пиренейския полуостров и Мароко.

Ботаническо описание

Лавдан – илюстрация от края на 18 век

Лавданът е многогодишно веченозелено или получвечнозелено храстово или полухрастово растение, растящо обикновено на групи.

Познати са 20 вида от това растение, като всеки от тях има свои особености.

Храстите са сравнително ниски – при някои от видовете достигат до 1.5 м, но други са не по-високи от 0.5 м. На ширина са около 0.7 – 0.8 м.

Листата са издължени, разположени едно срещу друго, с дължина от 5 до 7.5 см и широчина около 2 – 2.5 см.

Растението се покрива изобилно с цвят. Цветовете имат пет венцелистчета в бяло, розово, тъмнорозово или алено, при това краищата откъм тичинките могат да имат по-тъмен нюанс. Поради голямата си прилика с цвета на шипката, от семейство розоцветни, лавданът също бива наричан понякога „скална роза“. Единичният цвят издържа до 8 часа – отваря се сутрин рано и увяхва преди залез слънце, но постоянно се отварят нови.

Цъфти предимно през май и юни, а семената узряват в края на юли.

Плодът е многосеменна кутийка с дължина около 1 см. Самите семена са ъгловати, грапави и червеникавокафяви на цвят.

Различните видове лавдан имат различно процентно съдържание на ароматни вещества – при някои то е 2 – 5%, при други достига до 16%, но е с по-ниско качество.

Стопанско значение

Най-полезната съставка при лавдана е голямо количество полифеноли – етерични масла и смоли. Това го прави ценна суровина в козметичната и парфюмерийната промишленсот. Неговите аромати намират приложение и в хранително-вкусовата промишленост – за ароматизиране на напитки, цигари, сладкарски изделия.

Групички лавданови храсти

Напоследък все по-широко приложение намира като хранителна добавка, поради установеното силно антиоксидантно и противовъзпалително действие.

Плантациите от лавдан могат да се ползват минимум 25 години. За стопански цели се употребяват едногодишните филизи, които се събират в края на май и началото на юни. Младите клонки и листа се събират ръчно през целия ден и се отправят незабавно за обработка. Установено е, че в листата има най-голяма концентрация от ароматната съставка – около 20%, в горната част на младите клонки – около 9 – 10%, а в стъблото – много малко.

Храстът се цени и като медоносно растение, което привлича пчелите и придава специфичен аромат на меда.

Заради обилните цветове и хубавия аромат някои видове се използват и като декоративни храсти в композиция с други средиземноморски видове.

Странна особеност

Наличието на голямо количество ароматни масла има за растението защитна функция. То расте в слабоплодородни и почти незалесени терени. Когато през такива места минат тревопасни животни, те се стремят да опасат почти всичко и да не пропуснат нищо от оскъдната паша, която им се предоставя. За да се спаси от пасящите животни, растението произвежда силни аромати, които силно дразнят носовете им и отдалеч ги отлбъскват от иначе сочните листа.

Някои видове лавдан стигат и по-далече. Имат доста странно и драматично поведение. Те се самозапалват.

Когато растението остарее твърде много или когато конкуренцията за една територия силно нарасне, то не „чака“ стъблото му съвсем да изсъхне и да се разпадне, че тогава да се събори и да отвори място за нови растения. В края на лятото, когато вече семената са разпилени, а слънцето припича най-жежко, растението започва да произвежда по-голямо количество полифеноли. Те обхващат като неневидима мъгла не само излъчващото ги растение, но и всички други наоколо. Полифенолите съдържат леснозапалими съставки. При покачване на температурата над 30 °C и при повишено количество от тях, те скоро се възпламеняват, обхващат остарелия вече и полуизсъхнал храст, запалват го, но заедно с него запалват и цялата растителна групичка, която се е обособила на това място. Скоро растенията изгарят, но семената остават. Остават най-вече семената на лавдана, които са най-защитени срещу висока температура и директен пламък. Нещо повече: високата температура играе роля на дразнител, на стимулатор, който разпуква защитната обвивка на семето и му позволява много скоро след краткотрайния пожар да покълне. Новите млади растения растат на съвсем празен терен, почти без конкуренция и върху добре наторена с дървесна пепел почва.

Тази странна биологична проява се е формирала в продължение на милиони години еволюция, но се е оказала доста успешна.

Може би като отглас от това странно поведение са многобройните легенди и притчи от древността за самозапалващи се и горящи храсти. Подобна притча с упоменаване на горящ храст се съдържа и в Библията, въпреки че там се говори за къпинов храст, но хората, не знаейки какъв е механизмът на ялението, са приписвали подобни свойства и на други растения.