Лакос
Ла̀кос или с редукция Лакус (на гръцки: Λάκκος) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.
| Лакос Λάκκος | |
| — село — | |
  Лакос  Лакос  Лакос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
География редактиране
Намира се на 7 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) и Сминица (Меникио). От мощен карстов извор над селото води началото си къс, но пълноводен приток на Серовица – Янѝна, край който в миналото има много воденици.
История редактиране
Етимология редактиране
Според българския лингвист Йордан Н. Иванов името е гръцкото λάκκος, ров.[1]
В Османската империя редактиране
През средновековието селото се намирало на 3 km северно от Сяр и се наричало Велище, разрушено от турците. Останала само църквата „Свети Никола“, просъществувала до 1918 година.[2]
Селото се споменава в османски документ от втората половина на XV и началото на XVI век под днешното си име Лакос с 28 регистрирани лица, глави на домакинства.[3]
През XIX век Лакос е малко чисто българско село, числиящо се към Сярската кааза. Църквата „Свети Димитър“ е издигната и изписана в 1867 година.[4] Лакос е чифлик на манастира „Свети Йоан Предтеча“. Населението се препитава със скотовъдство, малко земеделие и производство на вар. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Лакос (Lakos) има 41 домакинства със 160 жители българи.[5]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Лакос:
| „ | На половин час на север от манастира се намира село Лакос с 1 църква. Около него има много пещери, в една от тях е живял Св. Йоан, ктиторът на споменатия манастир и затова тя носи името Ктиторова пещера. Жителите са българи, занимават се със земеделие; отдалечено е от града на 2 часа.[6] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Лакос като село с 41 български къщи.[7] В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Лакос, малко селце на С от манастира 1/4 час. Понеже мястото е каменисто и няма земя за оран, жителите се разпръсват по ближните села за работа; повечето са бедни дървари. Църкуват се в манастира; училище няма; 25 къщи със 175 д. жит. българе.[8] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 400 жители българи християни.[9]
Жителите на селото се занимават със скотовъдство и малко земеделие – отглеждат се хубави маслини. Около Лакос има няколко пещи за вар, които задоволяват нуждите на Сяр.[2]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Лакос се състои от 520 жители българи екзархисти. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Лакос са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция редактиране
През войната селото е освободено от българската армия, но през Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия.[13] 70 семейства се изселват в България. Останалите се пръсват из близките села и в Сяр, а селото е заличено от картата. Наследници на бежанци от село Лакос днес живеят в Гоце Делчев и района, Пазарджишко, Пловдив, Асеновград, Хасково.[2]
Литература редактиране
- Митринов, Георги. Църквата „Св. Димитър“ в българското село Лакос, Сярско // Будител (1). януари-март 2012. с. 87-95.
Личности редактиране
- Родени в Лакос
Георги Великов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишката чета, 3 рота на 15 щипска дружина[14]- Иван Василев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Таско Спасов, 15 щипска дружина[15]
- Коста Кукето (1849 – 1896), български революционер
- Павел Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[16]
Яков Гераков (Ιάκωβος Γεράκης), използвал псевдонима Оринос (Ορεινός), гръцки андарт, баща на политика Петрос Якову, името му носи улица в Сяр[17]
- Свързани с Лакос
- Петрос Якову (Πέτρος Ιακώβου), гръцки юрист и политик
Бележки редактиране
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 150.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 22.
- ↑ Гандев, Христо. "Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване", Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
- ↑ Митринов, Георги. Църквата „Св. Димитър“ в българското село Лакос, Сярско // Будител (1). януари-март 2012. с. 87-95.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 122-123.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 61-62. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 835.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
- ↑ Иванов, Йордан. „Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)“. София, 1917, стр.23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 120.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 75. Посетен на 25 юни 2014.