Уикипедия

Лев Главинчев

български офицер

Лев Николов Главинчев е български комунист, офицер (генерал-майор) и политик. Главинчев е деец на Вътрешната македонска революционна организация и е една от най-противоречивите личности в македонското освободително движение. Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война и командир на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). Като комендант на Народната милиция след 9 септември 1944 г. лично самоволно и методично избива офицери, интелектуалци и общественици.[1][2] Използва псевдонимите Кендров[3] и Бутура.[4]

Лев Главинчев
български офицер
Роден
Починал
20 август 1970 г. (67 г.)

Биография редактиране

Лев Главинчев е роден в град Охрид през 1903 година в семейството на Никола Главинчев (1853 – 1942) и Фросина Христова Ягличева. Негов брат е юристът и общественик Наум Главинчев. След Първата световна война емигрира в София, където от 1922 до 1926 година следва право. Член на Македонското студентско дружество „Вардар“.[5]

Във ВМРО редактиране

Включва се във ВМРО през 1926 година, след убийството на Тодор Александров. Има вероятност да замине с четата на Наум Йосифов в Македония, но е оставен поради ученето си на разположение към пункта на ВМРО в София. След убийството на генерал Александър Протогеров от юли 1928 година Лев Главинчев минава на страната на протогеровистите и завежда софийския им пункт. След това заедно с Перо Шанданов, Пецо Трайков и Кръстан Поптодоров организира нападения срещу активисти на крилото на Ванче Михайлов. На 26 януари 1930 година Главинчев е начело на група, която прави неуспешен опит да убие Йордан Чкатров.[6] Иван Михайлов издава смъртна присъда за Главинчев и той два пъти е раняван.

На проведения през лятото на 1931 година протогеровистки конгрес е избран заедно с Григор Петков за подгласник на централния комитет на крилото. Въдворен е в лагер в Карлово, но в началото на 1934 година бяга оттам заедно с Петър Шанданов. След това участва в подготовката на преврата от 19 май 1934 година и в преследването на дейци на михайловисткото крило. През 1935 година убива своя любовница в Банкя и след това се крие у близки в София.[7] Осъден е в 1936 година на 15 години затвор.[8][9]

В партизанското движение редактиране

В затвора се сближава с комунистически активисти. В резултат на амнистия през 1940 г. е освободен. Съществува версия, че амнистията му е свързана със съгласие да сътрудничи на тайната полиция, за което е вербуван лично от Никола Гешев.[10] Към началото на 1941 година симпатизира на германците, заради което се скарва с Петър Шанданов,[11] но след нападението над СССР се ориентира към левицата и участва в партизанското движение в България. Член на БКП от 1941 година.[9] Член на Централната военна комисия при ЦК на БКП (1942 – 1943). Командир е на Първа въстаническа оперативна зона (май – септември 1943).[12][9] Сътрудник на Главния щаб на НОВА (1943 – 1944).[9] Според някои негови съвременници, той организира убийството на Методи Шаторов.[13] След преврата от 9 септември 1944 година участва активно в наложения от комунистите терор в страната, а след това и в операциите на Първа българска армия срещу Третия Райх и е произведен в чин полковник. Става началник на Специалната служба към 1ва армия през януари 1945 година.

Издигане и падение в комунистическа България редактиране

Впоследствие е назначен за комендант на Народната милиция в София (1945 – 1946). Лев става един от екзекуторите на бившите членове на ВМРО.[14] Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Посещава Скопие във връзка с въвеждане на така наречената културна автономия в Пиринско.[15] Много хора са арестувани по поръчка на УДБА, като набелязаните са задържани и екстрадирани в Югославия. В съдебния процес против изтъкнати дейци на ВМРО през август 1946 г. в София, главният прокурорски свидетел е Лев Главинчев. Той е и човекът, който ръководи изравянето на костите на цар Борис III от Рилския манастир.[16] Главинчев се познава лично с Георги Димитров, а Антон Югов е кум на първата му сватба. Арестува Райко Алексиев и го измъчва преди смъртта му. Твърди се, че лично е убил членовете на регентския съвет принц Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов, както и професор Александър Станишев и десетки осъдени от Народния съд.[17] Главинчев издава нареждане и за убийство на Димитър Талев.[18] През този период си съдейства изключително с Тома Трайков.

През 1947 година сключва граждански брак.[19] Лев Главинчев е заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г.[9] Той попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“.

Реабилитация и смърт редактиране

Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков след Априлския пленум през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП.[9] Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му.[20] От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма.[9] През 1969 г. е повишен в звание генерал-майор от запаса[21].

Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки.[22] На погребението му, неговият брат Павел Главинчев заявява:

„ Моят брат уби 226-има македонски фашисти.[23] “

Няколко дни след смъртта му, през 1970 г., целият му архив е иззет, най-вероятно от Държавна сигурност.[20] Същата година е отпусната и помощ на семейството на Лев Главинчев в размер на 3000 лева. Улица в софийския квартал „Люлин“ е наименована на него; през 1990-те улицата е преименувана на „Ванче Михайлов“.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 42

Бележки редактиране

  1. ↑ Знеполски, И. (ред.). (2011). НРБ от началото до края. София: Изд. „Сиела“ / Институт за изследване на близкото минало. ISBN 978-954-28-0896-1, стр. 62.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 98 – 99.
  3. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  4. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7 Този псевдоним е използвал като пунктов началник в София на протогеровисткото крило на ВМРО. с. 236.
  5. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 268 – цитиран документ в Централен държавен архив, съдържащ списък с членовете на дружеството през 1924 – 1925 година (ЦДА, ф. 1934К, оп. 1, а.е. 47, л. 61.).
  6. ↑ Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 100 – 101, 103 – 104.
  7. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 310 – 313.
  8. ↑ Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1157.
  9. ↑ а б в г д е ж Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 111. Посетен на 31 август 2015.
  10. ↑ Иван Бутовски, Петя Минкова. Главорезът Главинчев работил за Гешев. Вестник „168 часа“. 12 декември 2013 г.
  11. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 319 – 320.
  12. ↑ Енциклопедия на България. БАН, 1978 г., том. 5, стр. 589.
  13. ↑ Време под линия, Иван Динков, Издател Жанет-45, 2001, ISBN 954-491-083-2, стр. 155.
  14. ↑ „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“
  15. ↑ Георги Даскалов, „Българо-югославски политически отношения 1944 – 1945“, София, 1989 г. Издателство на СУ Св. Кл. Охридски, стр. 158.
  16. ↑ Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!, frognews.bg, 1 октомври 2011. Посетена май 2013.
  17. ↑ Блаженият сън на Цола Драгойчева, Годишнина от избиването на политическия елит на стара България, Милен Радев.
  18. ↑ Спомени за Димитър Талев” от Христо Огнянов, в-к „Македонски преглед“, бр. 1, 1996 г.
  19. ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 336.
  20. ↑ а б „Николай Главинчев: Баща ми не е бил главорез, изпълнявал е заповеди“. www.blitz.bg. 30 юли 2010.
  21. ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 192
  22. ↑ Инна Пелева. Наказания, награди, изходи и безизходици, или защо не трябва да осъждаме читателите на в. „Уикенд“. LiterNet. 7 октомври 2010. № 10 (131).
  23. ↑ Мрачни спомени от светлото минало – Българският ГУЛАГ. Свидетели. Милен Белчев (Препечатано от в. „Свободен народ“).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лев_Главинчев&oldid=12031911“.