Леки крайцери тип „Емералд“

Емералд (на английски: Emerald) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от края на 1920-те години. Развитие на крайцерите тип „Даная“ и британският отговор на германските леки крайцери тип „Брумер“. Всичко от проекта са поръчани 3 единици, от които са построени 2: „Емералд“ (на английски: HMS Emerald) и „Ентърпрайз“ (на английски: HMS Enterprise).

Леки крайцери тип „Емералд“
Emerald-class light cruisers
Лекият крайцер „Емералд“
Флаг Великобритания
Клас и типЛеки крайцери от типа „Емералд“
Следващ типЛеки крайцери тип „Леандър“
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Даная“
ПроизводителArmstrong Whitworth и
John Brown, Великобритания.
Планирани3
Построени2
В строеж1918 г. – 1926 г.
В строй1926 г. – 1948 г.
Отменени1
Утилизирани2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост7700 t (стандартна);
9586 t (пълна)
Дължина173,7 m
Ширина16,6 m
Газене5,6 m
Броняброниран пояс: 76 – 37 mm;
щитове оръдия: 25 mm;
бронирана палуба: 25 mm
Задвижване4 парни турбини Brown-Curtis;
8 водотръбни котли Yarrow
Мощност80 000 к.с. (59,7 МВт)
Движител4 гребни винта
Скорост33 възела
(61 km/h)
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 15 възела ход;
Запас гориво: 1746 t мазут
Екипаж572 души
Името означаваскъпоценният камък смарагд на английски език
Въоръжение
Артилерия7x1 152 mm Mk XII
(„Ентърпрайз“:
1×2 152 mm Mark XXIII;
5×1 152 mm Mk XII);
Зенитна артилерия3x1 102 mm
2x1 40 mm
Торпедно
въоръжение

4x4 533 mm ТА
Самолети1 хидроплан,
1 катапулт[~ 1]
Леки крайцери тип „Емералд“ в Общомедия

История на създаването редактиране

Новите британски крайцери са предназначени за разузнаване при ескадрите от линейни кораби и лидиране на минно-торпедни съединения (както „Аретуза“ и неговите потомци), а също да могат да изпълняват и самостоятелни задачи, действайки на океанските комуникации против рейдерите на противника или съпровождайки конвои (като „Тауните“). За това и особено внимание при проектирането е отделено на мореходността. За подобряването ѝ, а също и за намаляване на заливаемостта на носовите оръдия и носовите палубни конструкции при плаване в открито море е удължен полубака и увеличена височината на надводния борд.

Конструкция редактиране

 
HMS Enterprise, ноември 1943 г.

Благодарение на усъвършенстваната си конструкция крайцерите тип „Е“ се държат добре по вълната и заслужават своята репутация на „сухи“, чрез което се отличават от ранните британски леки крайцери.

В качеството на силова установка е избрана компактната 40 000 к.с. установка от най-съвременните към този момент лидери от типа „Шекспир“, които имат висока скорост. В съответствие с по-голямата водоизместимост на крайцерите съставът на оборудването на тази установка е удвоен, а за поместването му в корпусите на за пръв път се използва ешелонната схема на разположение, при която котелните и машинните отделения в две групи са разположени една зад друга.

Въоръжение редактиране

Артилерийско въоръжение редактиране

 
152-мм корабно оръдие BL Mark XII на HMS Enterprise, 1936 г.

Крайцерите са въоръжени със седем 152-мм оръдия BL Mk XII с дължина на ствола 45 калибра. Проектът предвижда поставянето на техните установки на лафетите CPXIV с централна ос и броневи щитове с дебелина 25,1 мм. Пет от седемте оръдия на главния калибър трябва да са разположени в диаметралната плоскост (по две линейно-терасовидно на носа и на кърмата, едно – зад кърмовия комин), а двете оставащи да са разположени побордно на издигната платформа зад средния комин[1]. Обаче в хода на продължителния период на дострояване е прието решението да се въоръжи съгласно проекта само крайцера HMS Emerald, а на HMS Enterprise вместо носовата двойка едностволни установки е монтирана двуоръдейната експериментална куполна установка MkXVII[1].

 
Двуоръдейната установка на HMS Enterprise.

Ъгълът на вертикално насочване на оръдията съставлява от −5° до +40°, при това далечината на стрелба може да достигне 19 660 м, скорострелността е от 5 до 7 изстрела в минута. Насочването и зареждането на оръдията са ръчни. В качеството на боеприпаси се използват бронебойните снаряди от типа CPBC 2crh с тегло 45,36 кг, полубронебойните от типа CPC 4crh с тегло 45,3 кг и фугасни от два типа: HE 4crh с тегло 45,3 кг и HE 6crh – 50,8 кг. Метателният заряд с стандартен 12,3 кг SC 122 или усилен 15,54 кг SC 150, начално налягане при изстрела от 3150 кг/см²[2]. Боекомплектът на един ствол съставлява 240 за носовите оръдия или 215 – за останалите[1].

Всички установки на главния калибър имат отделни погреба за боезапаса, с изключение на бордовите оръдия, общият погреб на които се намира между котелно отделение X и носовото машинно отделение. Подаването на боеприпаси се осъществява чрез жлебови подемници. Горният край на подемниците са снабдени с пламегасители, за да се предотврати разпространението на огъня[1].

 
40-мм зенитен автомат QF 2-pounder Vickers pom-pom Mk II.

Предполага се в качеството на зенитно въоръжение на крайцерите са се поставят по две 102-мм оръдия QF Mark V с дължина на ствола 45 калибра на едностволните открити зенитни лафети HA Mark III. В периода на строителството техният брой е увеличен до три. Две оръдия са разположени побордно на направени зад кърмовия пост за управление на стрелбата платформи на шелтердека, а третото е монтирано в края на кърмовия шелтердек зад 152-мм оръдие в позиция „X“. Изстрелите към него са унитарни патрони с фугасни и зенитно-шрапнелни снаряд, с по 100 (150[3]) изстрела на ствол[1]. Насочването и зареждането на оръдията е ръчно. Скорострелността им съставлява до 14 изстрела в минута, ъгълът на вертикално насочване е от −5° до +80°, далечината на стрелба – 15 020 м, по височина – 9450 м[3].

Заради увеличаването на броя на голямокалибрените зенитки вместо три са поставени два 40-мм зенитни автомата Vickers QF 2 pounder Mark II и осем 7,69-мм картечници Lewis. На крайцера HMS Emerald 40-мм автомати са разположени на крилата на носовата надстройка, на HMS Enterprise – на късия носов шелтердек[1]. В техния боезапас влизат унитарните осколочно-фугасни патрони тип HE в брезентови ленти с разчет 800 изстрела на ствол. Темпът на стрелба съставлява 200 изстрела в минута. Практическата скорострелност на автоматите съставлява 75 изстрела в минута при максимална далечина на стрелбата 3475 м. Ъгълът на вертикално насоччване е от −5° до +80°[4].

Минно-торпедно въоръжение редактиране

Торпедното въоръжение на крайцерите е съставено от четири 533-мм въртящи се тритръбни апарата DRIII с разположение на тръбите във вид на триъгълник. Те са разположени по двойки побордно на горната палуба пред кърмовия комин и на нивото на гротмачтата. В боекомплектът им влизат 533-мм торпеда MkV със заряд ВВ от 227 кг и далечина от 13 км ход при скорост 25 възела[1].

Енергетична установка редактиране

Турбозъбчатите агрегати (ТЗА) със сумарна проектна мощност от 80 000 к.с. се състоят от парни турбини ниско и високо налягане и са доставени за крайцера HMS Emerald от компанията Wal-Isend Slipway and Engineering Company, Ltd., а за крайцера HMS Enterprise – от строящата кораба компания John Brown Shipbuilding and Engineering Works Company, Ltd., Clyde-bank, Glasgow. Турбините са разположени в машинните отделения по две и са свързани с гребните валове посредством едностепенен редуктор. Външната двойка винтове се задвижва от турбините в носовото машинно отделение, а вътрешната – от турбините на кърмовото[5].

Нормалният запас гориво съставя 650 тона, а максимално крайцерите могат да приемат до 1745 – 1750 тона нефт. Благодарение на увеличаването на запаса гориво далечината на плаване на крайцерите на скорост на хода близка към максималната съставя 1350 мили, на скорост 20 възела – 3850 мили. Максималната далечина на плаване от 8000 мили се достига на скорост 15 възела[5].

Проектната скорост съставлява 33 възела при лека и 32 при пълна водоизместимост.

За „Емералд“ леката водоизместимост съставлявао 7312 дълги тона, стандартната 7550, нормалната 8100 и пълната от 9540 д. тона. На проведените през ноември 1925 г. в Английския канал ходови изпитания HMS Emerald на мерната миля при водоизместимост от 8200 д. т и мощност на машините от 80 450 к.с. развива скорост от 32,9 възела[5].

История на службата редактиране

Емералд – заложен: 23 октомври 1918 г., спуснат: 29 май 1920 г., влиза в строй на 15 януари 1926 г.

Ентърпрайз – заложен: 28 юни 1918 г., спуснат: 23 декември 1919 г., влиза в строй на 7 април 1926 г.

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж Завершение линии скаутов 2006, с. 33.
  2. Tony DiGiulian, British 6"/45 (15.2 cm) BL Mark XII and Mark XX
  3. а б Tony DiGiulian. British 4"/45 (10.2 cm) QF Mark V and Mark XV // January 13, 2008. Архивиран от оригинала на 2010-05-01. Посетен на 2008-03-29.
  4. Tony DiGiulian, British 2-pdr (4 cm/39 (1.575")) Mark II
  5. а б в Завершение линии скаутов 2006, с. 27.

Коментари редактиране

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Эмеральд““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​