Леонид Попов
Леони́д Ива́нович Попо́в (р. 31 август 1945 г. в гр. Александрия, Кировоградска област, Украинска ССР) е бивш съветски космонавт – командир на екипажите на космическите кораби (КК) и орбиталните научноизследователски комплекси: „Союз-35“-„Союз-37“-орбитална станция (ОС) „Салют-6“; „Союз-40“-ОС „Салют-6“; „Союз Т-7“-ОС „Салют-7“-„Союз Т-5“, летец-космонавт на СССР № 46, в света № 93, полковник.
| Леонид Попов | |
| Съветски космонавт | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 31 август 1945 г. Александрия, Кировоградска област, Украинска ССР |
| Националност | украинец |
| Друга професия | летец-инструктор |
| Звание | генерал-майор от авиацията |
| Престой в космоса | 200 денонощия 14 часа 46 минути 51 секунди |
| Селекция | Група ЦПК-5/ВВС-5 (1970) |
| Мисии | Союз 35/ Союз 37, Союз 40, Союз Т-7 |
| Емблема на мисията |  |
| Пенсиониране | 13 юни 1986 |
| Леонид Попов в Общомедия | |
.jpg)
Биография редактиране
Роден е на 31 август 1945 г. в гр. Александрия, Кировоградска област в семейството на служещ. По националност е украинец. Член на КПСС от 1971 г.
В Съветската армия е от 1964 г. През 1968 г. завършва Черниговското висше военно-авиационно училище за летци. Служи като летец-изтребител в строевите части на Съветските ВВС.
От 1970 г. е в отряда на съветските космонавти. Преминава пълния курс по общокосмическа подготовка и подготовка за космически полети с КК тип „Союз“ и ОС тип „Салют“. През 1976 г. завършва и Военновъздушната академия „Ю. Гагарин“.
Извършил е 3 полета в космоса като командир на кораба и пилотирания орбитален комплекс.
Първи полет – от 9 април до 11 октомври 1980 г. заедно с бординженера Валерий Рюмин с КК „Союз-35“ и ОС „Салют-6“. По време на 185-дневния полет на борда на ОС „Салют-6“ са посрещали четири посетителски експедиции, три от които международни екипажи (с участията на космонавти от Унгария, Виетнам и Куба). Осъществени са скачвания с товарните КК: „Прогрес-8“, „Прогрес-9“, „Прогрес-10“. Връщането на Земята става с КК „Союз-37“.
С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 11 октомври 1980 г. за мъжество и героизъм, проявени в този полет, на подполковник Леонид Попов е присвоено званието Герой на Съветския съюз с връчване на орден „Ленин“ и медал „Златна звезда“ (№ 11446).
От 14 до 22 май 1981 г. полковник Л. Попов оглавил полета на съветско-румънския международен екипаж, заедно с космонавта-изследовател гражданина на Социалистическа република Румъния Думитру Прунариу с КК „Союз-40“ и орбиталния научноизследователски комплекс „Салют-6“ – „Союз Т-4“ – „Союз-40“.
С Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 22 май 1981 г., за успешно осъществяване на космическия полет и проявено при това мъжество и героизъм, Леонид Попов е награден с втори медал „Златна звезда“.
Трети космически полет, заедно с бординженера Александър Серебров и космонавта-изследовател Светлана Савицка, Леонид Попов изпълнява от 19 до 27 август 1982 г. с КК „Союз Т-7“ и орбиталния научноизследователския комплекс „Салют-7“-„Союз Т-5“-„Союз Т-7“.
След като извършил полета, от 1982 до 1987 г. полковник Попов става инструктор-космонавт в Центъра за подготовка на космонавти „Ю. Гагарин“.
| Полети и стартове, в които участва Леонид Попов | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Номер п/п | Дата на старта | Космически кораб | Дата на кацане | Космически кораб | Длъжност | Продължителност |
| 1 | 9 април 1980 | Союз 37 | 11 октомври 1980 | Союз 35 | Командир | 184 денонощия 20 часа 11 минути и 35 секунди. |
| 2 | 14 май 1981 | Союз 40 | 22 май 1981 | Союз 40 | Командир | 7 денонощия 20 часа 42 минути и 52 секунди. |
| 3 | 19 август 1982 | Союз Т-7 | 27 август 1982 | Союз Т-5 | Командир | 7 денонощия 21 часа 52 минути и 24 секунди. |
| Обща продължителност на престоя в космоса – 200 денонощия 14 часа 46 минути и 51 секунди. | ||||||
Отчислен от отряда на космонавтите на 13 юни 1987 г. във връзка с постъпването във Военната академия на Генералния щаб.
На 15 октомври 1990 г. на полковник Попов е присвоено воинско звание „генерал-майор от авиацията“.
От 24 юни 1989 г. служи като началник на 4-то управление на Главна дирекция на ВВС към Министерството на отбраната на СССР (от 1992 г. Руска Федерация). От 22 юли 1993 г. е ръководител на 3-то управление на Главното управление поръчките и онтрола на авиационна техника и въоръжение на ВВС.
На 11 ноември 1995 г. със заповед на Министъра на отбраната на Русия № 01712 е уволен в запас по възраст.
Осъществява обществена дейност, участвайки в ръководството на общността „Русия-Румъния“. Избиран е за депутат във Върховния Съвет на СССР. Живее в Москва.
Награди редактиране
- Два медала „Златна звезда“ за Герой на Съветския съюз (11 октомври 1980 и 22 май 1981 г.)
- Три ордена „Ленин“ (11 октомври 1980, 22 май 1981 и 27 август 1982 г.)
- 10 юбилейни медала
- Медал „Златна звезда“ за „Герой на Унгарската Народна Република“ (Унгария, 1980)
- Медал „Златна звезда“ за „Герой на Куба“ и Национален орден „Плайя Хирон“ (Куба, 1980)
- Медал „Златна звезда“ за „Герой на труда на Социалистическа Република Виетнам“ и орден „Хо Ши Мин“ (Виетнам, 1980)
- Медал „Златна звезда“ за „Герой на Социалистическа република Румъния“ (СРР, 1981)
- Орден на Свободата – I степен (Лаос, 1981)
- Златен медал „К. Циолковски“ на АН на СССР
- Заслужил майстор на спорта на СССР
- Носител на Държавна премия на Украйна (1982).
- Бюст на космонавта е сложен на територията на Черниговското военновъздушно училище.
Външни препратки редактиране
- Биография Архив на оригинала от 2011-04-12 в Wayback Machine.