Лерински археологически музей

Леринският археологически музей (на гръцки: Αρχαιολογικό Μουσείο Φλώρινας) е музей в град Лерин (Флорина), Гърция.[1][2][3]

Лерински археологически музей
Αρχαιολογικό Μουσείο Φλώρινας
Музеи в Гърция
Сградата на музея
МестоположениеЛерин
Тематикаархеология
Основан1961 г.
Допълнителна информация
Адресплощад „Сидиродромикос Статмос“
Телефон(+30) 23850 28206
Сайтodysseus.culture.gr
Карта
Местоположение в Лерин
Лерински археологически музей в Общомедия

История редактиране

Музеят е създаден в 1961 година като Градски музей, за да събира археологически находки от различни археологически обекти в ном Лерин, както и етнографски обекти.[3] Разположен в двуетажна сграда, издигната на гаровия площад в 1964 – 1969 година и с обновен интериор в 1999 година.[2] Музеят има четири избожбени помещения на приземния етаж – аранжирани в 1998 година и две на първия етаж, аранжирани в 1991 година.[3]

В колекцията му има артефакти от праисторическата, елинистическата, римската и византийската епоха от Леринско. На приземния етаж са праисторическите находки, основно от разкопки, проведени през 1997 – 1998 година в Арменовското праисторическо селище, но и от други разкопки. Изложени са керамични съдове, ежедневни предмети, строителни материали, каменни и костени сечива, халки от вретена и фигурки. Впечатляваща находка са челюстите на мамут на 200 – 500 000 години, открити в Сотир. Също така на приземния етаж са надгробните стели от римския период от Баница (Веви) (II – III век), Петърско (Петрес, II век пр. Хр.), Росен (Ситария, III век), Виткук (днес в Албания, 320 г. пр. Хр.), статуи от Баница – мъжко торсо от римския период, и Елевиш (Лакия) – статуя на Артемида от римския период, и изключителна подова мозайка от римска къща край Долно Клещино (Като Клинес).[2]

На първия етаж са изложени находки от елинистическия период от Петърско и Пътеле – слънчев часовник, статуя на Артемида, селкостопански сечива и реконструкция на къща от елинистическия период със зидарията, огнището, килерите и т.н.[2]

Също така има артефакти от византийския и поствизантийския период от Преспа, основно от базиликата „Свети Ахил“ – капители, лектории, колони – фрески от различни църкви, част от резбован лекторий от „Свето Преображение“ в Кондороби и царските двери от църквата „Свети Атанасий“ в Герман (XVI век).[2]

Бележки редактиране

  1. Λιλιμπάκη-Ακαμάτη, Μ. Αρχαιολογικό Μουσείο Φλώρινας // Δικτυακή Πύλη Υπουργείου Μακεδονίας – Θράκης. Посетен на 15 юни 2015.
  2. а б в г д Archaeological and Byzantine Museum of Florina // Museums of Macedonia. Посетен на 15 юни 2015.
  3. а б в Αρχαιολογικό Μουσείο // Посетен на 21 юли 2020 г.