Лесново (община Пробищип)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Лесново.
Лесново (изписване до 1945 година: Лѣсново; на македонска литературна норма: Лесново) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип. Край Лесново се намира някогашното българско духовно средище - Лесновският манастир и скалните църкви „Свети Илия“ и „Успение Богородично“.
| Лесново Лесново | |
| — село — | |
 Общ изглед | |
  Лесново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 890 m |
| Население | 41 души (2002) |
| Пощенски код | 2212 |
| Лесново в Общомедия | |
География редактиране
Землището на Лесново е 14,1 км2, от които земеделската площ е 1360 хектара – 168 хектара обработваема земя, 618 хектара пасища и 574 хектара гори.[1]
История редактиране
Селото, заедно с махала Луково, е споменато сред владенията на съседния манастир „Свети Гаврил Лесновски“ в две грамоти от XIV век: на цар Стефан Душан и на Константин Драгаш от 1381 г.[2]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Леснова с 27 джизие ханета (домакинства).[3] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 28 джизие ханета в Леснова.[4]
В XIX век Лесново е чисто българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Лесново има 800 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лесново има 640 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Лесново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 41 жители (18 мъже и 23 жени), всички македонци, в 25 домакинства и 78 къщи.[1][8]
На 5 януари 1999 година митрополит Стефан Брегалнишки осветява параклиса „Свети Наум Охридски“. Иконите и живописта са от 1998 година от Драган Ристески и Лазар Лечич.[9]
Родове редактиране
Според анкета, извършена в началото на 70-те години на ХХ век, староседелци в Лесново са родовете: Стамболийци-Клинчарци, Йовчевци, Тодосовци, Шарковци, Спасовци и Габерци.
Преселници са:
- Герджовци, дошли от Малешево или от Пресека, Кочанско,
- Кумаpци, преселили се от Узем, Кривопаланско,
- Попангелови, чийто предшественик, свещеник, дошъл от Дурачка река, Кривопаланско, през първата половина на ХІХ век,
- Терзийци и Радевци-Домазетци, дошли във втората половина на ХІХ век от Ямище, Злетовско, където се преселили от Горна Пчиня.[10]
Личности редактиране
- Родени в Лесново
Гаврил (Гавраил) Арсениев (Арсенов) (? – 1922), македоно-одрински опълченец, към 1912 година 22 (25, 26)-годишен, земеделец, основно образование, четата на Славчо Абазов и Дончо Ангелов, 1 рота на 14 воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11] и деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[12]- Йосе Бакърче, член на Лесновския комитет на ВМОРО[13]
- Йосиф Манафов, член на Лесновския комитет на ВМОРО[13]
- Никола (Коле) Досев Попов (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[14], македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов и Дончо Ангелов, 1 рота на 15 щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[15]
- Петър Панов (1896 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[12]
- Строиман Здравев (1865 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[14]
- Свързани с Лесново
- Георги Топуков, член на Лесновския комитет на ВМОРО[13]
- Козма Лесновски, председател на Лесновския комитет на ВМОРО[13]
Бележки редактиране
- ↑ а б Сайт на община Пробищип.
- ↑ Хр. Матанов, Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 220
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 255.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 февруари 2008
- ↑ Карбинска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-30. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 67-68 (автор на раздела – Т. Кондев).
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
- ↑ а б в г Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 200.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 580.