Лещен (Драмско)
Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За селото в България вижте Лещен.
Лещен (на гръцки: Φαρασσηνό, Фарасино, катаревуса Φαρασσηνόν, Фарасинон, до 1927 година Λεστάν, Лестан[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.
| Лещен Φαρασσηνό | |
  Лещен  Лещен  Лещен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Чеч |
География редактиране
Лещен се намира близо до българо-гръцката граница на Лещенската река (Фарасино).[4] Васил Кънчов го определя като чечко село, попадащо в Драмския Чеч.
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името Лещен е жителско име от начално *Лещене от местното име *Лѣска, от леста. Името е обикновено в славянската топонимия.[5]
В Османската империя редактиране
В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на махалата Лещен (Малко Лещен) със село Коница заедно с махалата Илиджа както следва: мюсюлмани – 209 семейства и 119 неженени.[6]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Лещен (Лещенъ) или Лящен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 291 българи-мохамедани[7] в 90 къщи.[8]
В Гърция редактиране
По време на Балканската война в селото влизат български части. В саморъчно написаните си спомени войводата Тодор Хвойнев пише за Лещен относно покръстването през 1912-1913 година:
| „ | Помаците уж бяха почнали да възстановяват, наденали си бяха фесовете. Получихме тайна заповед да идем да изгорим село Лещен и от дванайсет години нагоре всичко да се изколи. Отидохме до съмнало. Цялата чета 42 души окупирахме селото. Какво ти въстание, нямат ни пушка, ни дявол. Събраха се всички селяни, деца и жени...[9] | “ |
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. През 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Лещен като мюсюлмани са изселени в Турция. През 1927 година името на селото е сменено от Лестан (Λεστάν) на Фарасинон (Φαρασσηνόν).[2] През 1928 година в Лещен са заселени 37 гръцки семейства със 116 души - бежанци от Турция.[3] Впоследствие бежанците напускат селото и то обезлюдява.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 390[4] | 120[4] |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 176. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 151.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 23-25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 200.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 270.
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 76.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 177. (на македонска литературна норма)