Ливади (дем Пидна-Колиндрос)
Ливади или Вулчища (на гръцки: Λιβάδι, катаревуса Λιβάδιον, Ливадион, до 1953 година Βούλτιστα, Вултиста или Βουλιστά, Вулиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.
| Ливади Λιβάδι | |
| — село — | |
 Манастирът „Свети Илия“ | |
  Ливади  Ливади  Ливади | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пидна-Колиндрос |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 195 m |
| Население | 183 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 600 61 |
| Ливади в Общомедия | |
География редактиране
Селото е на 195 m надморска височина[2] северозападно от Колиндрос (Колиндър) и югозападно от Мелики. Край селото е манастирът „Свети Илия“.
История редактиране
В Османската империя редактиране
В XIX век Вълчища е село Берската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вълчища (Valtista), Китроска епархия, живеят 150 гърци.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Вълчица е село в Берска каза и в него живеят 42 гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вилчица (Viltchitza) живеят 35 гърци.[5]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вълчища остава в Гърция. В 1953 година селото е прекръстено на Ливади.
Населението произвежда жито и се занимава частично и със скотовъдство.[6]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 103[6] | 106[6] | 150[6] | 173[6] | 191[6] | 315[6] | 309[6] | 301[6] | 243[6] | 307 | 235 | 183 |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 270. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 271. (на македонска литературна норма)