Лиса планина

планина в България

Лиса планина (до 29 юни 1942 г. Сакар Балкан)[1] е планина във вътрешната структурна ивица на Източния Предбалкан, в области Търговище и Сливен, между историко-географските области Сланник на запад и Герлово на изток.

Лиса планина
43.015° с. ш. 26.342° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Търговище, област Сливен)
Част отПредбалкан
Най-висок връхГолемия Сакар
Надм. височина1053,6 m
Подробна карта
Подробна карта

Планината се простира в посока североизток-югозапад с дължина около 30 km и максимална ширина до 15 km. На северозапад чрез полегати склонове се спуска към историко-географската област Сланник, а на изток, с по-стръмни – към историко-географската област Герлово. На запад долината на Стара река я отделя от Еленските възвишения. На север чрез ниска седловина в района на село Козма Презвитер се свързва с платото Кедикбалкан, а на юг – с Котленска планина на Стара планина. По южното ѝ подножие преминава условната граница между Източния Предбалкан и Източна Стара планина.

В централната част на планината билото ѝ е на височина от 800 – 900 m, като на североизток се понижава до 500 – 600 м, т.нар. Омуртагски рид. Най-високата точка е връх Големия Сакар (1053,6 м[2]), издигащ се в централната ѝ част. Планината е вододел между водосборните области на Дунав и Черно море. От нея извират реките Голяма Камчия (Тича, дясна съставяща на Камчия) и Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).

Изградена е от долнокредни мергели, мергелни варовици и пясъчници. Билото ѝ е голо, тревисто, а склоновете обрасли с букови и дъбови гори и оттук идва и името ѝ „Лиса“ – гориста планина с плешиво теме. На североизток, в т.нар. Омуртагски рид е оголена и хълмиста. Има светлосиви горски плитки почви.

В най-североизточната ѝ ниска част е разположен град Омуртаг, а в цялата планина и по склоновете ѝ още около 20-ина села в Търговищка и Сливенска области.

През планината преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа:

В планината са изградени три хижи, предоставящи прекрасни условия за отдих и туризъм: „Кайника“ (570 m н.м), „Лисец“ (1000 m н.м) и „Средище“ (620 m н.м)[3]

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 129.
  2. www.obrazovanie-bg.com[неработеща препратка]
  3. www.planinite.info