Уикипедия

Лобаница

Вижте пояснителната страница за други значения на Лабаница.

Лобаница или Лабаница (срещат се и форми със западен назализъм Ломбаница или Ламбаница, на гръцки: Άγιος Δημήτριος, Агиос Димитриос, до 1928 година Λαμπάνιτσα, Ламбаница[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Костур (Кастория), област Западна Македония.

Лобаница
Άγιος Δημήτριος
— село —
Гърция
40.5861° с. ш. 21.0631° и. д.
Лобаница
Западна Македония
40.5861° с. ш. 21.0631° и. д.
Лобаница
Костурско
40.5861° с. ш. 21.0631° и. д.
Лобаница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКореща
Надм. височина1023 m

География редактиране

Лобаница е разположено на 27 километра северозападно от демовия център Костур и на 2 километра северозападно от село Косинец (Йеропиги) в западните поли на планината Орлово (Малимади). Селото традиционно се е състояло от две махали – Горна и Долна Лобаница.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 1 мюсюлманско хане и 57 християнски ханета, 10 ергени християни и 1 вдовица християнка.[2]

В края на XIX век селото е чисто българско на самата западна българска етническа граница. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лобаница (Lobanitza) е посочено като село в Костурска каза с 95 домакинства и 300 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Лабаница има 535, а Долна – 20 жители българи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лобанища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 64 къщи.[5] Същевременно Горна Лабаница е показано като чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[6]

Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Лабаница всичките 80 къщи са изгорени и са убити Попадията – на 70 години, Толо Гулов 75, Митре Капиданчев 60, Стоян Димов 75, Наке Гологачев 65, Наковица Гологачева 65, Митре Коломанчев 62, Наке Донев 60, Лазовица Капиданка 23, Иловица Марковичина 21, Наум Мънгов 75, Доно Миджов 65 и са ранени Лазор Сотирчев, Дина Сотировска, Коловица Богданоска, Геловица Димитрова.[7]

Разказ на бай Трайко от Косинец за разоряването на Косинец и Лобаница в 1903 г.

Башибозукътъ най-голѣми пакости ни направи... Той напада селото ни цѣла седмица и намѣри всичко, каквото бѣхме скрили. Войскитѣ минаха, подпалиха селото и си заминаха, като грабнаха това, което имъ бѣше прѣдъ очитѣ. А башибозукъ отъ св. Недѣля, Четирогъ, Ошани, Папърско, Гърлени, Шакъ, Зеленъ градъ, Пончани, Прачени, Тръстеникъ и Капещица, помаци и арнаути, всѣки день нападаха и много старателно разкопаваха всички кѫщи въ селото, нивитѣ и градинитѣ около него и сполучиха да намѣрятъ и отнесатъ всичката ни скрита покѫщнина и дрехи... на 4 августъ, около 3 часътъ по турски отъ къмъ Биглища се показа многобройна тълпа, която съ постоянни пушкания приближаваше се къмъ селото. Това бѣха лябри и чемариоти отъ лепчишкия гарнизонъ. Слѣдъ тѣхъ вървѣха башибозукъ и илявета[8] отъ околнитѣ села. Тая пъстра сгань се спрѣ около 1 часъ въ селото Лабаница. Населението отъ Лабаница заедно съ това отъ нашето село се разбѣга на изтокъ къмъ Дъмбенската планина. Отъ планината се виждаше, какъ надъ селото се показа гѫсть димъ, послѣ пламъци се издигнаха високо надъ баира при него. Не мина много и отъ 70-тѣ кѫщи, които броеше селото, останаха само грозни останки. Но додѣто всичко това се вършеше въ Лабаница, войскитѣ стигнаха и въ нашето село... 13 души селяни отъ Косинецъ и 12 отъ Лабаница, между които 8 жени и едно дѣте бѣха умъртвени кое съ куршумъ, кое заклани...[9] На 27 августъ пакъ избѣгахме отъ селото. Тоя пѫть войскитѣ ни нападнаха отъ къмъ Дъмбенскитѣ планини. Сѫщеврѣменно башибозукъ ни заобиколи отъ всички страни... Сѫщитѣ войски нападнаха и Лабаница и убиха още 10 души съ сѣкири и щикове...[10]

В началото на XX век жителите на Лабаница са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 288 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти гъркомани, като функционират българско и гръцко училище.[11] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Лабаница има 60 къщи с 305 жители и функционират църква и училище.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Лобаница преди Балканската война в 1912 година има 70 български къщи.[13]

При избухването на Балканската война 8 души от Лобаница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 1/2 ч. на северозапад от с. Косинец, в едно възниско място, е разположено с. Лабаница с 81 къщи. Населението говори на матерния си български язик. Имаха си българска черква и свещеник, българско училище и учители Насо Павлов Юруков и Коста Янакев, и двамата от Лабаница. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I. По забележителни българи-първенци са Христо Юруков, Търпо Ан. Божинов, Илия Л. Юруков, Ване Анастасов, бивш учител, Христо п. Грозданов, Динко Ян. Терзи, Ламбро Янакев.[15] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лабаница е обозначено като българско селище.[16]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лабаница има 80 къщи славяни християни.[17] Селяните традиционно ходят на гурбет, а в междувоенния период има засилена емиграция отвъд океана. До 1940 година се изселват 49 семейства, което е над половината жители на Лобаница.[18]

В 1928 година селото е прекръстено на Агиос Димитриос. В 1928 година селото е смесено местни хора и гърци бежанци с 5 бежански семейства и 18 бежанци.[19]

Селото е напълно разсипано по време на Гражданската война,[18] като останалите му жители бягат в Югославия и други източноевропейски страни. Остават само 7 семейства, на които гръцките власти не позволяват да се върнат в селото.[20]

От Горна и Долна Лобаница оцелява единствено църквата „Свети Димитър“.[21]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 442[18] 253[18] 228[18] 217[18]

Личности редактиране

 
Дичо Андонов
 
Андон Юруков (третият) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение
Родени в Лобаница
  •   Андон Юруков (1874 – 1962), български революционер, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО
  •   Андрей Гульов (Ανδρέας Γούλιας), гръцки андартски деец, четник[22]
  •   Атанас Ангеловски (1928), гръцки партизанин и деец на НОФ
  •   Атанас Иванов Георгиев (1908 – ?), емигрант в България, член на БКМС от 1923, на БКП от 1928 г., от 1929 година работи в Държавна печатница София, след Деветосептемврийския преврат заема ръководни длъжности в системата на полиграфията в България, автор на спомени[23]
  •   Богдановци, български строителен род[24]
  •   Василиос Стояну (Βασίλειος Στογιάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  •   Димитър Дичев, деец на ВМОРО, войвода на Вишенския център по време на Илинденско-Преображенското въстание[25]
  •   Дичо Андонов (1882 – 1903), български революционер
  •   Иван Анастасов (1876 – ?), български революционер
  •   Иван Г. Константинов (Костадинов, 1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[26]
  •   Иван Чупов, деец на ВМОРО в Солун, съратник на Даме Груев[27]
  •   Космас Христодулидис (Κοσμάς Χριστοδουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  •   Коста Богдановски, строител, участвал в строежа на катедралата „Св. Александър Невски“ в София.[28]
  •   Кръстю Капиданчев (1880 – 1932), български просветен деец
  •   Ксантос Анастасиу (Ξάνθος Αναστασίου), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  •   Ламбро Капиданчев (1884 – ?), български предприемач
  •   Ламбро Динков, български учител и революционер от ВМОРО, загинал през Илинденското въстание от 1903 година.[29]
  •   Михаил Танасис (Μιχαήλ Θανάσης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[22]
  •   Наум Георгиев Мижов (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[30]
  •   Наум Димитров (1866 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[31]
  •   Наум Ив. Лазаровски, български съдия[32]
  •   Никола Илиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина[33]
  •   Никола Юруков (1880 – 1923), виден български архитект и революционер
  •   Пенка Георгиева Конукова (1930 – ?), войник на ДАГ (1947 – 1949),[34] тежко ранена е изпратена на лечение в Полша, откъдето в 1959 година идва в България и със семейството си се установява във Варна, оставя спомени[35]
  •   Петър Гульов (Πέτρος Γούλιας), гръцки андартски деец, брат на Андрей Гульов, агент от ІІІ ред[22][36]
  •   Стоян Юруков (1886 – 1916), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Христо Л. Юруков (1874 – ?), завърщил медицина във Виенския университет в 1900 година[37]
  •   Христо Шаманов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 111. (на турски)
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 292
  8. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  9. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 77.
  10. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 79.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  12. ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
  13. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
  15. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 28 - 29.
  16. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  18. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  21. ↑ Τράσιας, Φώτης. Ιεροπηγή: Στο ξωκκλήσι του Αγίου Δημητρίου στα ελληνοαλβανικά σύνορα // Fouit.gr, 26 Οκτωβρίου 2019. Посетен на 26 март 2021 г.
  22. ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
  23. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 100. Посетен на 31 август 2015.
  24. ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 264.
  25. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.
  27. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166.
  28. ↑ Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История // cathedral.bg. Посетен на 24 октомври 2023.
  29. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 13.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 435.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 223.
  32. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  34. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 226. Посетен на 2 септември 2015.
  35. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 227. Посетен на 2 септември 2015.
  36. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924042303/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=178&show=1, посетен на 21 юни 2010 
  37. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 802.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лобаница&oldid=12206733“.