Лозеница
Ло̀зеница е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Дере мисилим.[2]
| Лозеница | |
 | |
  Лозеница  Лозеница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) 6,93 души/km² |
| Землище | 8168 km² |
| Надм. височина | 391 m |
| Пощ. код | 2821 |
| Тел. код | 074323 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 44121 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
| Лозеница в Общомедия | |
История редактиране
Църквата „Свети Илия“ е от XVII век.[3]
В края на XIX век Дере мислим е изцяло българско село в Мелнишка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дере чифлик (Déré-tchiflik) е посочено като село в Мелнишка каза с 62 домакинства и 210 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Чифлици, село на десния бряг от Мелничката река, на разстояние 1 час от Мелник към ЮЗ. В това село освен земледелието занимават се и с лозарство; изкарват вино добро качество. Къщи 50, само българе. Разположено е на един баир над реката.[5] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 210 души, всички българи-християни.[6]
Българското училище в Дере Мислим е отворено от Костадин Точев по нареждане на Яне Сандански в къщата на чорбаджи Атанас Белята, като гръцкият учител е изгонен. Наклеветен от мелнишките гърци пред властите за революционер, Точев е два пъти бит, затварян и разпитван от мелнишкия каймакамин Ибрахим бей.[7]
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 83 |
| Българи | 82 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Личности редактиране
- Родени в Лозница
Вангел Андонов (1880 – 1922), деец на ВМРО, убит на 4 септември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[9]
- Починали в Лозеница
- Атанас Павлов (поп Ташо) (1822 – 1907), български църковен деец
Галерия редактиране
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 517.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Точев, Богомил. Кратка история на моето родно село Лешница. София, „Илинда - Евтимов“, 2003. с. 51.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
