Уикипедия

Лонгонот (вулкан)

Лонгонот (Longonot) е голям спящ стратовулкан в Кения, разположен на рифта Грегъри, който влиза в състава на Източноафриканската рифтова зона. Той е част от голямата вулканичната верига по този разлом, простиращ се от Джибути до Мозамбик. При изучаване на разседа в Кения е уточнено, че само 4 от намиращите се тук вулкани проявяват някаква активност. Това са Лонгонот, Сусва, Мененгай и Пака.[1]

Лонгонот
Централната калдера на Лонгонот, обрасла с гъсти гори
-0.9153° с. ш. 36.4569° и. д.
Местоположение в Кения
Общи данни
Надм. височина2776 m
МестоположениеКения
Типстратовулкан
Кратер
Диаметър12 х 8 km (основна калдера), диаметър 1,8 km (малка калдера)
Друга информация
Посл. изригване1863 г. ± 5 години
Лонгонот в Общомедия

Вулканът се намира на 100 km западно от столицата Найроби, в южната част на падината на езерото Найваша, в територии, населени от масаите.[2][3] Извисява се между риолитното поле Олкария на 20 km на северозапад и вулкана Сусва, намиращ се на 30 km на юг от него.[3]

Името на Лонгонот произлиза от масайската дума Oloonong\'ot, която означава „Планина с много хребети“ или само „Стръмните хребети“.[4]

Описание редактиране

Вулканът се състои от обширна калдера със стръмни стени и голям централен конус, който се издига от дъното ѝ. Този младосъздаден конус е пресечен от по-малка, кръгла калдера. Лавата от по-късни изригвания се е наслоила по дъното на старата калдера и склоновете на вулкана, като е формирала няколко площадки. На североизточния фланг на основното тяло се издига един допълнителен, добре запазен, паразитен конус.[2] Склоновете на вулкана са прорязани от огромни фисури и каньони от лава, а над тях се носят геотермални изпарения.[5] Масайските предания датират лавовия разлив по северния склон към 19 век. По югозападните склонове се наблюдават по-млади застинали потоци от лава.[2]

Параметри редактиране

Вулканът представлява трахитен конус, издигащ се на 2776 m над морското равнище. Основата му заема площ от 30 km2[2][3], а обемът му е около 280 km3.[6] Калдерата е обширна, с размери 12 х 8 km[2], а кратерът има площ от 35 km2.[7] По-малката калдера в централния конус има диаметър 1,8 km[2] През 1980 година Скот изчислява, че обемът на голямата калдера е 26,5 km3, а на малката – 11, 25 km3.[6] Основата на рифта в Кения достига максималната си надморска височина от 2000 m между Лонгонот и вулкана Мененгай.[3] Вулканът се издига на около 700 m над нивото на околния терен.[8] Счита се, че в историческо време вулканът е изригвал през 9150 г. пр.н.е. ± 150 години[6], 3650 г. пр.н.е., 1270 г. пр.н.е., 1330 г., 1600 г. и 1863 г. ± 5 години.[3]

Геология редактиране

Лавата от ранните изригвания на този кватернерен вулкан съдържа голямо количество пемза в застинали пирокластити.[9] По-късната лава се състои от преобладаващи пирокластични трахити. Отличителна черта са многобройните бляскави черни образувания от обсидиан по склоновете и в калдерата на вулкана. Наличието на базалт в лавата е дало своето отражение върху структурата на калдерата.[6]

Количеството на оловни изотопи в трахитите на Лонгонот не е в съответствие със затворената му система. През 2004 г. Роджър изказва предположението, че над 10% от тези материали са изхвърлени дотук от близкия вулканичен комплекс Олкария. А допускането на Скот е, че сривът на калдерата на Лонгонот е бил придружен от странично магмено оттегляне по околните фрактури.[6]

През 1998 година е проучена повърхността на Лонгонот и е установено, че под кратера на върха съществува централна магмена камера, чиято температура, според геохимичните анализи, достига до 3000 °C. Данните показват наличието на радон и въглероден диоксид в камерата. Източникът на топлина се очаква да се намира на около 6 km дълбочина. Освен това е забелязана аномалия, покриваща площ от 70 km2. Оценката за потенциалната мощност е над 200 MWe.[7]

Фази на развитието редактиране

 
Лонгонот

Приема се, че в своето развитие вулканът Лонгонот е преминал през седем фази.[10] Публикувани са сравнително малко подробности във връзка с петрологията и геохимията през първите два периода.[6]

Първа фаза – Вулканът се издига през плейстоцена заедно с формирането на Източноафриканския рифт. Извисява се конус, изграден основно от трахит с обем 230 km3.[3][10]

Втора фаза – При голямо експлозивно изригване преди около 21 000 години се образува основната калдера.[2] Изхвърлен е над 50 km3 вулканичен материал.[10]

Трета фаза – По-късно следва ново изригване, което става не през централната калдера, а през пукнатини по северните склонове на вулкана. Общият обем на изхвърлените тогава материали е 0,5 km3.[3][10]

Четвърта фаза – В по-късен етап следва изригване на големи количества вулканична пепел и лава, съдържаща трахитни пирокластити. Материалите от тази ерупция почти запълват калдерата на вулкана. Стълб от лава при застиването си оформя нов, вътрешен, трахитен конус в основната калдера. Материалите от тази ерупция имат обем от 16 km3[3][10] Издигането на новия конус е приключено през 3280 г. пр.н.е. ± 120 години с изхвърляне на вулканична пепел.[6]

Пета фаза – Ерупцията от лава е прекратена от изригване на нови големи количества вулканична пепел. Последвана е от следваща ерупция, концентрирана в точка на върха, през отвор, разположен асиметрично на калдерата. Появява се вторична калдера на върха на вътрешния конус с диаметър от 1,8 km. През тази фаза вулканът изхвърля над 2 km3 материали.[3][10] Лавата съдържа основно сиенит и трахит, смесени със содалитни фенокристали и пемза. Освен това скалите, образувани през тази фаза са наситени със силиций.[6]

Шеста фаза – Ерупцията е скорошна, лавата изригва от малкия кратер и има същия основен състав от трахит. Около 0,34 km3 от нея се изливат в основната калдера и застиват върху по-старите наслагвания.[3][10]

Седма фаза – Това е последното изригване от 1863 година, при което лавата се излива не от един от двата кратера, а през процепи по северния и югозападния склон. Тя потича надолу на два ръкава, но количеството ѝ не е голямо – само 0,045 km3, така че пораженията са минимални. Съдържа предимно трахит.[3][10]

Национален парк Лонгонот редактиране

Вулканът е разположен в Националния парк Лонгонот (Mont Longonot), който започва на около 90 km от Найроби и се простира на площ от 52 km2.[11] Територията е получила статут на национален парк през 1983 г. По каменистите склонове на планината са оформени V-образни долини и хребети с ниска храстовидна растителност, а калдерата е обрасла с гъста гора. Планината и паркът предоставят подходяща среда за обитаване за много диви животни. От хищниците тук могат да се срещнат ограничен брой лъвове и леопарди. Тревопасните са представени от бивол, жираф, зебра, винторога антилопа бушбок, газела на Томсън, обикновен бубал, голяма газела и други видове антилопи. Представители на приматите са бабуините.[11] Планината е дом на 103 вида птици, от които най-често се срещат скални лешояди, мишелови и хиляди бързолети. Скалите на Лонгонот са традиционно място за гнездене на орлите.[12]

През март 2009 г. на върха и по склоновете на Лонголот избухва голям пожар, който унищожава около 4600 ха с горска и храстовидна растителност. Голяма част от по-големите животни успяват да избягат, но в огъня загиват много дребни горски обитатели.[3]

Съвременно състояние редактиране

Сателитните снимки през последното десетилетие показват, че височината на планината е нараснала с няколко сантиметра.[13] Тези малки промени, които не се забелязват с просто око, са били открити от сложния сателитен радар InSAR. Изучавайки сателитните снимки, учени от Европейската космическа агенция установяват, че за периода от 2004 до 2006 година вулканът е пораснал с около 9 cm.[1] Наблюдава се бавно нарастваща вулканична активност, особено под повърхността, където нивото на магмата се покачва. Не се забелязват други външни признаци като изхвърляне на пара или дим.[13] В средата на 20 век е докладвано за наличието на около 30 действащи фумароли по тялото на вулкана, които са активни и в наше време.[3]

Вулканът се намира в гъсто населен район, а това изисква внимателното му наблюдение и изучаване. Проучването също така осигурява информация по отношение на геотермалния потенциал на региона. Кения е първата африканска страна, която изгражда геотермални електроцентрали и използва възобновяема, щадяща околната среда алтернатива на въглищата и петрола. Въздействието на овладяване на такъв ресурс може да стане важен икономически двигател за региона.[1] Недалеч от вулкана Лонгонот е изградена геотермална електроцентрала, която произвежда ток, черпейки топлинна енергия от земните недра.[13]

 
Голямата калдера на Лонгонот през 2010 г.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б в The Inquisitr – New Study in Geology Uses Satellite Imagery to Identify Active Magma Systems in East Africa’s Rift Valley
  2. ↑ а б в г д е ж Global Volcanism Program – Longonot
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Volkano Live, John Seach – Longonot Volcano
  4. ↑ Shoor Safaris, African Safari Experts – Mount Longonot National Park
  5. ↑ Magical Kenya – Mount Longonot
  6. ↑ а б в г д е ж з R. Macdonald, B. Scailletb – „The central Kenya peralkaline province: Insights into the evolution of peralkaline salic magmas“/Environment Centre, Lancaster University, France
  7. ↑ а б Godwin M. Mwawongo – Kenya's Geothermal Prospects outside Olkaria: Status of Exploration and Development/The United Nations University/2005 // Архивиран от оригинала на 2013-05-12. Посетен на 2010-12-19.
  8. ↑ Peakware, World Mountain Encyclopedia – Mount Longonot
  9. ↑ Callum R. Firth, Bill McGuire – „Volcanoes in the Quaternary“, Geological Society, Special Publication/Том 5/брой 161/1999 г.
  10. ↑ а б в г д е ж з S. C. Scott – The Geology of Longonot Volcano, Central Kenya: A Question of Volumes/Philosophical Transactions of the Royal Society of London. Series A, Mathematical and Physical Sciences/1980
  11. ↑ а б Kenya Wildlife Service – Mt. Longonot National Park, архив на оригинала от 24 февруари 2010, https://web.archive.org/web/20100224044518/http://www.kws.go.ke/parks/parks_reserves/MLNP.html, посетен на 19 декември 2010 
  12. ↑ Mount Longonot National Park[неработеща препратка]
  13. ↑ а б в eTN – Mount Longonot National Park volcano in Kenya may go active
 
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лонгонот_(вулкан)&oldid=11974311“.