Ло̀шница (на гръцки: Γέρμας, Гермас, до 1928 година Λόσνιτσα, Лосница[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.[1][3]

Лошница
Γέρμας
— село —
Панорамна гледка към селото
Панорамна гледка към селото
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемХрупища
Географска областСиняк
Площ47[1] km²
Надм. височина780[1] m
Население560 души (2011 г.)
Лошница в Общомедия

География редактиране

 
Язовирът до селото

Селото се намира на 780 m надморска височина, на 25 km югоизточно от Костур.[1] Разположено е в котловина на река Порос, която се образува от потоците Язовино (Γιαζιοβινό), извиращ в подножието на Яза, над Куманичево и течащ на юг и Мурикисио (Μουρικίσιο), извиращ западно под връх Мурик. Селото е между планините Саракина на запад и Мурик (Мурики) на изток.[4] Площта на землището е 47 km2, обработваемата земя е 7,1 km2, а горите 17 km2.[1]

История редактиране

Праистория и Античност редактиране

Лошница е заселена за първи път през епохата на неолита. За това свидетелстват три праисторически укрепени пункта, разположени в южната част на селото - две в местността Мелиси и една в местността Кастри. В древномакедонския период в местността Керасово е имало важно селище. Там са запазени много руини от елинистичния, римския и ранновизантийския период. Това селище, което според традицията е първото седалище на Сисанийската митрополия, е разрушено около 500 година от готите на Аларих I.[1]

В Османската империя редактиране

 
Икона на Света Богородица Одигитрия от Лошница, дело на Хадзитанасис Панайоту, 1916 г.

Съдейки по името, селото вероятно е било българско, впоследствие гърцизирано.[3] През първите векове на османското владичество в планината има няколко малки скотовъдни селища - Пираса, Свети Илия (Ай-Лиас), Керасово, Билия, Лошница, Язия, Саракина, Крания и Порос. Около 1750 година жителите на Пираса, Свети Илия, Керасово и Билия са подложени на нападения от турски разбойници и за по-голяма сигурност се заселват в Лошница. Жителите на Саракина се заселват в Горенци, на Крания в Костараджа и на Порос в Богатско. Жителите на Язия се заселват в Горенци, Куманичево и Чурилово, но част и в Лошница - фамилията Дяфис, като завещават земите си на Чуриловския манастир - по-късния чифлик Кукуфика. Жителите на Свети Илия се заселват в къщите на избитото през април 1800 година от капитан Муцо (Муцогрекос) семейство на Ахмед бей. Тъй като принадлежат към рода Санация, малахата получава името Санацийска.[5]

След това в Лошница построяват две църкви енорийската „Свети Георги“ в селото и гробищната „Свети Атанасий“ на едноименния хълм. В периода 1763 - 1777 година Козма Етолийски посещава Лошница два пъти, като при първото си посещение основава училището в селото. В 1761 година лошницати възстановяват по-голямата енорийска църква „Свети Георги“ и малко по-късно, в 1775 година я украсяват с разкошен дървен иконостас и красиви преносими икони.[1]

Трима души от Лошница участват в Гръцкото въстание от 1821 година - Мисиос, който е убит в Негуш по време на Негушкото въстание, и Довас и Кациапис, загинали при пробива при Месолонги.[1]

В 1878 година свещеникът Апостолос Зундикос, подписва от името на лошничани и изпраща заедно с други жители на Сисанийската епархия протест до Великите сили срещу планираното присъединяване на македонските територии към новосъздадената българска държава.[1]

В края на XIX век Лошница е гръцко село в Османската империя на самата южна българска етническа граница. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лошница (Losnitza) живеят 1200 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович пише за Лошница:

На изток от Сачиста, на 5 часа разстояние е разположено християнското село Лошница, състоящо се от 130 къщи. Данъкът им е 11650 пиастри, а инание-аскерие 6600. В селото има едно училище.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лошница е село в Клисурска нахия на Костурска каза и има 600 жители гърци християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лошница е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.[9]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лошница има 400 жители гърци.[10]

Лошница в годините на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония 1904 - 1908 година е база и убежище на много гръцки андартски чети, воюващи в околните райони Костурско, Леринско и Кожанско. На 16 юли 1907 година четите на Николаос Цотакос-Гермас и Григорис Фалиреас-Закас са обкръжени от турски части в местността Калогерико край Лошница и в сражението загиват Цотакос и Василиос Цимбидарос и 21 четници.[1]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото два пъти по-голямо с 1500 жители гърци елинофони.[11][12]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.[1]

Няколко души от Лошница участват в Гръцко-турската война (1919 - 1922), като Георгиос Пройос е убит в битката при река Сангариос.[1] В 1926 година селото е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос.[1]

През Втората световна война след сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.[13] Селото пострадва и от нападения на немци, италианци и българи, като загиват 10 души. В Гражданската война загиват още 48 души.[1] След войната започва емиграция отвъд океана.[3] Селото традиционно произвежда прочут боб и жито.[3] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Лошница на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Гамза[15] Γκαμζιὰ Гидовуно Γιδόβουνο[16] местност ЮИ от Лошница[15]
Яза[17] Γιάζας Воскорема Βοσκόρεμα[16] река в Саракина, началото на Порос[17]
Карагацьо Καραγκάτσιο Фтелиес Φτελιές[16]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 903[3] 900[3] 1024[3] 1186[3] 1032[3] 1017[3] 799[3] 747[3] 830[3] 720 560

В селото има осем църкви - енорийската „Свети Георги“, гробищната „Свети Атанасий“, скалната „Света Троица“ и „Свети Константин“, „Възкресение Господне“, „Свети Козма“, „Света Ирина“ и „Успение Богородично“ в бившето село Керасово.[18]

Личности редактиране

 
Василиос Цимбидарос, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.
 
Георгиос Ксидис от Агулиница, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.
Родени в Лошница
  •   Димитриос Дзимас (Δημήτριος Τζήμας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[19]
  •   Зисис Дуфляс или Катарахяс (Ζήσης Δούφλιας, Καταραχιάς), гръцки андартски деец, ръководител на лошнишкия комитет[19]
  •   Илияс Селциотис (Ηλίας Σελτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[19]
  •   Константинос Папайоану (Κωνσταντίνος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред[19]
  •   Стерьос Мисиос, гръцки андартски капитан
Починали в Лошница
Свързани с Лошница
  •   Такис Зьогас (1934 - 2010), виден гръцки фотограф, по произход от Лошница

Литература редактиране

  • Γεωργίου Χρ. Γ., Το Γλωσσικό Ιδίωμα Γέρμα Καστοριάς, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1962.
  • Филипова-Байрова, М. Български думи в говора на с. Гермас (Лошница), Костурско - Известия на Института за български език, 16, 1968, с. 163 - 169.

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Τα χωριά της Ελλάδας: Γέρμας Καστοριάς (εικόνες) // Fouit.gr, 28 Μαρτίου 2016. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  4. Τα μικρά γεφύρια του Γέρμα Καστοριάς // Ο Γέρμας Καστοριάς. Посетен на 4 февруари 2021 г.
  5. Αλεξίου, Γιώργος Τ. Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς // Fiout.gr, 20 Ιουλίου 2019. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 186. (на руски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182 – 183. (на френски)
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Germas Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Λόσνιτσα[неработеща препратка]
  13. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  15. а б Grevená GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  16. а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  17. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. Ο ιερός ναός τής Παναγίας στην περιοχή Κεράσοβο του Γέρμα Καστοριάς. Αρχές 20ου αιώνα // Φως της Καστοριάς, 6 Σεπτεμβρίου 2023. Посетен на 18 септември 2023. (на гръцки)
  19. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 76. (на гръцки)