Лудвиг Савойски-Ахая

Господар на Пиемонт и титулярен княз на Ахая
Вижте пояснителната страница за други личности с името Лудвиг.

Лудвиг Савойски-Ахая, Лудвиг Савойски или Лудвиг Пиемонтски (на италиански: Ludovico di Savoia-Acaia, на френски: Louis de Savoie-Achaïe, Louis d'Achaïe ou encore Louis de Piémont, на немски: Ludwig von Savoyen-Piemont; * 1364[1] в Пинероло, † 11 декември 1418[1] в Торино) е господар (синьор) на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (1402 – 1418). Той е последният представител на клона Савоя-Ахая и основател на Торинския университет.

Лудвиг Савойски-Ахая
Принц на Пиемонт
Управление7 май 14026 декември 1418
НаследилАмадей Савойски-Ахая
НаследникПоследен
Лични данни
Роден
Починал
Пинероло
Погребан вЦърква „Св. Франциск“ в Пинероло
Други титлититулярен княз на Ахея
РелигияКатолик

Семейство
ДинастияСавоя, клон Савоя-Ахая
БащаЖак Савойски-Ахая
МайкаМаргарита дьо Божо
БракБона Савойска
ПотомциИзвънбрачни:
Лудвиг
Адзано Закария (вероятен)
Герб
Лудвиг Савойски-Ахая в Общомедия

Произход редактиране

Според френския историк Самюел Гишенон Лудвиг е вторият син на Жак Савойски-Ахая (* 1315 † 1367), господар на Пиемонт и титулярен княз на Ахая (от 1334 г.), и на третата му съпруга Маргарита дьо Божо[2] (* 1346 † 1402).

Лудвиг има един брат:

  • Амадей (* 1363 † 1403), негов предшественик като господар на Пиемонт (1368-1402) и титулярен княз на Ахая

Има и един полубрат и една полусестра от втория брак на баща си със Сибила дел Балцо, както и един или двама полубратя от връзките на баща му с неизвестни жени.

Биография редактиране

Начални години редактиране

На 16 май 1366 г. баща му Жак Савойски-Ахая съставя завещание, с което определя за наследник първородния си син Филип, споменавайки в него и самия Лудвиг, брат му Амадей и майка им Маргарита.[3] В същия период обаче Филип се съюзява с маркграфа на Салуцо Фридрих II и с господарите на Милано Галеацо II Висконти и Бернабо Висконти, за да започне война срещу савойския граф.[4]

С акт от 25 април 1367 г. баща им Жак лишава Филип от наследство, наричайки го „неблагодарен и недостоен“,[5] и разпределя наследството между Амадей и Лудвиг. Това кара Филип да застане начело на кървав бунт, окупирайки по-голямата част от Княжеството. Лудвиг и брат му Амадей, по молба на баща им, са поставени под закрилата на савойския граф Амадей VI, който завладява Пиемонт от тяхно име и окупира Торино. Междувременно Лудвиг, брат му и майка им са отведени в столицата на Савойското графство Шамбери.[6] След смъртта на баща им през май 1367 г. те се завръщат в Италия заедно с Графинята-регент на Савоя Бона Бурбон. Наследник става братът на Лудвиг – Амадей под регентството на савойския граф Амадей VI. Бунтовникът му полубрат е заловен, признат за виновен на процес, организиран от савойския граф на 27 септември 1368 г.,[7] хвърлен в Замъка на Авиляна;[8][9] той умира на 21 декември 1368 г., вероятно удавен в ледените води на езерото Авиляна.[10]

Лудвиг и брат му Амадей прекарват детството си в савойския двор, а Савойският граф е регент до 1377 г., когато Амадей става пълнолетен и се установява в Пиемонт. В следващите години Лудвиг е част от въоръжената свита на Амадей VI. Между 1382 и 1383 г. участва в савойската експедиция в Южна Италия срещу Шарл III Анжуйски и в помощ на Луи I Валоа-Анжуйски, по време на която Амадей VI Савойски загива.[11]

Лудвиг участва с наследника на Савойското графство Амадей VII Савойски във войната във Вале. След това е на служба на Луи II Валоа-Анжуйски и го придружава до Неапол, където Луи II е коронясан за крал през 1389 г.[12]

През 90-те години Лудвиг заема различни политически и военни постове: от 1391 г. той и брат му Амадей са част от Регентския съвет, който заедно с Бона дьо Бурбон управлява савойските владения от името на невръстния още Амадей VIII Савойски.[11][13] През 1396 г. той придружава брат си в експедицията срещу Маркграфство Монферат, която завършва с подчиняването на Комуна Мондови.[11]

Господар на Пиемонт и Княз на Ахея редактиране

Брат му Амадей умира в Пинероло на 7 май 1402 г.[14] Тъй като той има само дъщери, с титлите „Господар на Пиемонт" и „Княз на Ахая“ на трона го наследява Лудвиг,[12] който през май влиза в Торино.[13]

Политиката на Лудвиг е белязана от възстановяването на мира в Пиемонт, разтърсван от враждите между представителите на Савойската династия, Маркграфовете на Монферат и Маркграфовете на Салуцо. През 1403 г. съюзът между двата клона: Савоя и Савоя-Ахая се скрепва с брака на Лудвиг с Бона Савойска, дъщеря на граф Амадей VII Савойски.[11]

През 1403 г., благодарение на френското посредничество, Лудвиг подписва 10-годишен мирен договор с маркграфа на Монферат Теодор II Палеолог, вследствие на което за маркграфа се омъжва княгинята на Ахая Маргарита Савойска-Ахая.[13]

Отношенията с Кралство Франция се влошават през 1404 г., когато френският крал Шарл VII поисква лоялност от Маркграфство Салуцо и след савойски отпор конфискува юрисдикциите – притежание във Франция на Амадей VIII и Лудвиг Савойски-Ахая. Лудвиг реагира, като праща в затвора френските посланици и атакува владенията на Маркграфство Салуцо, като през 1410 г. им отнема Полонгера и Панкалиери. Конфликтът завършва с благоприятен за Савоя мир, подписан през 1413 г. Междувременно войната с Маркграфовете на Монферат за контрола над района на Мондови, подета повторно през 1407 г., приключва през 1411 г.

През 1404 г. Лудвиг основава в Торино висша школа – Studium generale, бъдещ Торински университет, с първоначалното участие на преподаватели от Павия и Пиаченца, изплашени от политическата нестабилност на териториите на Висконти след смъртта на Джан Галеацо Висконти през 1402 г. Институцията има труден старт: тя функционира периодично до края на войната с Маркграфство Монферат и седалището ѝ се мести на няколко пъти в първите десетилетия на 15 век. Финансиране ѝ, което първоначално се пада в голяма степен на Комуна Торино, от 10-те години на века започва да зависи от приноса на всички подчинени комуни.[11] Въпреки първоначалните затруднения обаче Studium-ът получава одобрението на папа Бенедикт XIII,[13] а през 1411 г. и имперски лиценз от император Сигизмунд Люксембургски.[15] През 1412 г. Лудвиг твърди, че това ще бъде един от главните университети, подобно на тези в Париж и Болоня.[13] Антипапа Йоан XXIII също дава своето одобрението си през 1413 г.[16]

През 1410 г. Лудвиг получава най-голямото савойско отличие: „Огърлица на Висшия орден на Светото Благовещение“.[12]

Войната с Маркграфство Монферат се възобновява през 1411 г.: Лудвиг отнема Мондови, преотстъпен на Теодоро II, и подписва мир през 1413 г.[17] В същото време заедно с граф Амадей VIII той предприема поход срещу Маркграфство Чева, заклело се във вярност на Маркграфовете на Монферат.[17]

Лудвиг поддържа добри отношения с Императора на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски, който го назначава през 1412 г. за имперски викарий в Пиемонт и за пфалцграф.[17]

По отношение на Папската схизма Лудвиг първоначално подкрепя политиката на граф Амадей VIII Савойски в подкрепа на антипапа Бенедикт XIII. През второто десетилетие на 15 век той има по-предпазлива позиция в очакване на решенията на Констанцкия събор и влиза във връзка с папа Йоан XXIII, от когото получава потвърждение за основаването на Торинския университет.[11] По време на Констанцкия събор Лудвиг е сред привържениците на папа Мартин V, който идва в Торино през 1418 г.[17] Сигизмунд Люксембургски също посещава Торино през 1416 г. по повод издигането на Савойското графство в херцогство.[17]

Според Генеалогичното дружество на Италия Лудвиг умира в Торино на 11 декември 1418 г., но е погребан в Пинероло,[18] а според Самюел Гишенон той умира в Пинероло на същата дата и е погребан там – в църквата „Св. Франциск“. Понеже той няма законни наследници, клонът на Савоя-Ахая изчезва и титлите му са наследени от шурея му Амадей VIII Савойски.[17]  

Брак и потомство редактиране

∞ 24 юли 1402 (1403) за Бона Савойска (* 11 октомври 1388, † 4 март 1432), племенница на крал Шарл V, дъщеря на савойския граф Амадей VII и съпругата му Бона дьо Бурбон, и сестра на антипапа Феликс V, от която няма деца.[19]

Има един или двама извънбрачни сина от неизвестни жени от Неапол:

  • Лудвиг Извънбрачни Савойски (* ок. 1390, † 1459 в Лион), с майка – неаполитанска благородничка,[20] припознат през 1407 г.; господар на Панкалиери (1407), господар на Ракониджи и на Милябруна (23 февруари 1414), господар на Кастелрайнеро и на Кавур (1417), рицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение (13 февруари 1434), херцогски маршал (1454).[21] Под името Лудвиг I Савойски-Ракониджи поставя началото на клона Савоя-Ракониджи, изчезнал през 17 век;[11] ∞ 3 ноември 1412 за Алис дьо Монбел († 1454/1464), дъщеря на Гиг, господар на Антремон, и Катерина дьо Мобек. Имат четири дъщери и двама сина.
  • Адзано Дзакария (вероятен)

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

Основни източници редактиране

Историографска литература редактиране

Бележки редактиране

  1. а б LOUIS de Savoie // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 11.5.2020. (на английски)
  2. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. p. 333. (на френски)
  3. Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 114 и 117. (на латински)
  4. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 332 и 333
  5. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XXIX,. с. 220 - 223. (на италиански)
  6. Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 334. (на италиански)
  7. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII,. с. 248 - 255. (на италиански)
  8. Idem, с. 250 - 253
  9. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. XII с. 253 - 256
  10. Няма официална смъртна присъда. Самуел Гишенон (Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 333) предполага, че Филип е починал в началото на 1369 г., без да може да потвърди точната причина за смъртта, но позовавайки се на хипотезите на някои летописци от Пиемонт и Ломбардия, съобщава, че причината за смъртта се дължи на скръбта поради това, че Филип е бил лишен от титлите на баща си или от удавяне.
  11. а б в г д е ж Treccani. Savoia Acaia, Ludovico di // Посетен на 20.4.2020.
  12. а б в Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie,. с. 343. (на италиански)
  13. а б в г д Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie. с. 344. (на италиански)
  14. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с.338
  15. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 344 и 345
  16. Storia dei principi di Savoia del ramo d'Acaia, signori del Piemonte, Volume 2, doc. III,. с. 289 - 291. (на италиански)
  17. а б в г д е Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 345
  18. Società Genealogica Italiana. Savoia-Acaia // Посетен на 30.4.2020. (на италиански)
  19. Eugene Cox, The Green Count of Savoy, (Princeton University Press, 1967), 300.
  20. Louis de Savoie, fmg.ac
  21. Sardimpex.com. Savoia // Посетен на 20.4.2020.[неработеща препратка]
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ludovico di Savoia-Acaia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​