Уикипедия

Луиза Елизабет фон Вюртемберг-Оелс

Луиза Елизабет фон Вюртемберг-Оелс (на немски: Luise Elisabeth von Württemberg-Oels; * 4 март 1673, дворец Бернщат, днес Берутов; † 28 април 1736, Форст) от род Вюртемберг–Вайлтинген, е херцогиня от Вюртемберг-Оелс (Олешница, Силезия) и чрез женитба херцогиня на Саксония-Мерзебург-Лаухщет (1688 – 1690).

Луиза Елизабет фон Вюртемберг-Оелс
херцогиня на Саксония-Мерзебург-Лаухщет
Родена
Починала
28 април 1736 г. (63 г.)
Управление
Период1688 – 1690
Други титлихерцогиня от Вюртемберг-Оелс
Семейство
БащаКристиан Улрих I
МайкаАнна Елизабет фон Анхалт-Бернбург
Братя/сестриСофия Ангелика фон Вюртемберг-Оелс
СъпругФилип (17 август 1688)
Луиза Елизабет фон Вюртемберг-Оелс в Общомедия

Живот редактиране

 
Дворец Бернщат, 1860, родната къща на Луиза Елизабет (1673)

Тя е първата дъщеря на херцог Кристиан Улрих I фон Вюртемберг-Оелс (1652 – 1704) и първата му съпруга принцеса Анна Елизабет фон Анхалт-Бернбург (1647 – 1680), дъщеря на княз Кристиан II фон Анхалт-Бернбург (1599 – 1656) и херцогиня Елеонора София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург (1603 – 1675).[1] По баща е внучка на херцог Силвиус I Нимрод фон Вюртемберг-Оелс (1622 – 1664) и херцогиня Елизабет Мария фон Мюнстерберг-Оелс (1625 – 1686).

Майка ѝ Анна Елизабет умира през 1680 г. Нейният баща Кристиан Улрих I се жени втори път през 1683 г. за Сибила Мария фон Саксония-Мерзебург (1667 – 1693), дъщеря на херцог Кристиан I фон Саксония-Мерзебург. Баща ѝ се жени още два пъти (1695 и 1700).

Луиза Елизабет се омъжва на 17 август 1688 г. в Бернщат (на 15 години) за херцог Филип фон Саксония-Мерзебург-Лаухщет (1657 – 1690) (на 31 години), син на херцог Кристиан I фон Саксония-Мерзебург (1615 – 1691) и по-голям брат на мащехата ѝ. Тя е втората му съпруга. След това те отиват в Мерзебург. Те имат един син, който умира през 1690 г.[2] Нейният съпруг е убит същата година на 32 години на 21 юни 1690 г. в битката при Фльорюс.

Луиза Елизабет последва съпруга си в битката, техният лагер също е нападнат, но тя успява да се върне в Мерзебург или Лаухщет. Понеже няма жив мъжки наследник неговият апанаж получава обратно баща му херцог Кристиан I, който го предоставя на вдовицата Луиза Елизабет.

През 1704 г. тя напуска дворец Лаухщет и се мести в град Форст (Лужица).[3] Умира на 28 април 1736 г. на 63 години във Форст и е погребана в гробницата на градската църква „Св. Николай“.

Деца редактиране

Луиза Елизабет и Филип фон Саксония-Мерзебург-Лаухщет имат един син:

  • Христиан Лудвиг (* 16 май 1689, Мерзебург; † 20 юни 1690, Мерзебург)

Литература редактиране

  • Johann Christoph Schneider: Chronik der Stadt und Standesherrschaft Forst vor und nach der Vereinigung mit der Standesherrschaft Pförten. Guben 1846, S. 161. Online
  • Johann Samuel Ersch: Allgemeine encyclopädie der wissenschaften und künste in alphabetischer Folge. Leipzig 1832, S. 405 Online
  • Der Orden des Todtenkopfes. 1652. In: Joseph von Hormayr: Taschenbuch für die vaterländische Geschichte. Band 9, Leipzig 1838, S. 289 Online
  • Die Ritter vom Todtenkopfe. In: Hermann Markgraf: Der schwarze Mann. Wien 1863, S. 19 und besonders S. 30 Online
  • Der Orden des Todtenkopfes. In: Archiv für Geschichte, Statistik, Literatur und Kunst. Band 16, S. 752 Online
  • Andreas Lazarus von Imhof: Neu-Eröffneter Historien-Saal Das ist Kurtze, deutliche und unpartheyische Beschreibung der Allgemeinen Welt- und Kirchen-Geschichten: Von Anfang bis auf diese unsere Zeiten, in ordentliche Periodos oder Zeit-Begriffe eingetheilet. Enthaltend die Geschichten unter der Regierung Kaysers Josephi, bis auf die Regierung Kaysers Caroli VI. und das Jahr 1724. Band 4, S. 245 Online
  • Der Orden des Todtenkopfes. In: Johann Hübner: Johann Hübners Neu-vermehrtes und verbessertes Reales Staats- Zeitungs- und Conversations-Lexicon: Darinnen so wohl Die Religionen und geistlichen Orden, die Reiche und Staaten ... klar und deutlich beschrieben werden. Regensburg/Wien 1765, S. 941 Online
  • Würtemberg-Oelsischer Ritterorden des Todtenkopfs. In: Gustav Adolph Ackermann: Ordensbuch sämmtlicher in Europa blühender und erloschener Orden und Ehrenzeichen. Annaberg 1855, S. 198 (Digitalisat).
  • Geburtstagsschrift für Luise Elisabeth von Sachsen-Merseburg aus dem Jahr 1694 (Digitalisat, VD 17)
  • Erbauliche Nachricht von dem Leben und Tode der ... Louisen Elisabeth gebohrnen Herzogin von Württemberg vermählten Herzogin zu Sachsen Merseburg als einer grossen Bekennerin der evangelischen Wahrheit, 1751 (Digitalisat, VD 18)
  • Gedächtnisgedicht auf Luise Elisabeth Herzogin zu Sachsen-Merseburg †28. Apr. 1736 (Digitalisat, VD 18)

Източници редактиране

  1. ↑ Luise Elisabeth von Württemberg-Bernstadt, thepeerage.com
  2. ↑ Louise Elisabeth, Herzogin von Württemberg-Bernstadt, geneall.net
  3. ↑ Jürgen Grumbt and Hans Kober: Vom Beginn der Post im sächsischen Forsta vor 300 Jahren. Ein Beitrag zur Geschichte der Stadt Forst (L.) von 1709 bis 1815, in: Forster Jahrbuch für Geschichte und Heimatkunde 2009, Forst (Lausitz), 2008, p. 51.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луиза_Елизабет_фон_Вюртемберг-Оелс&oldid=11409774“.