Луи дьо Бургон
Луи, херцог на Бургундия (на френски: Louis, duc de Bourgogne, * 16 август 1682, † 18 февруари 1712) е внук на Луи ХІV и френски престолонаследник за десет месеца от април 1711 г. до смъртта си. Той е брат на испанския крал Фелипе V и баща на следващия френски крал Луи ХV.
| Луи дьо Бургон Louis de France | |
| френски благородник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 февруари 1712 г.
|
| Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
| Религия | католицизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Луи дьо Бурбон, Великия дофин |
| Майка | Мария Анна Виктория Баварска |
| Братя/сестри | Филип V Испански |
| Съпруга | Мария Аделаида Савойска (7 декември 1697) |
| Деца | Луи XV Луи дьо Бретан |
| Други роднини | Луи XIV |
| Подпис |  |
| Луи дьо Бургон в Общомедия | |
Младост редактиране
Роден е във Версай с типичното за Френските Бурбони име Луи. Син е на Луи дьо Бурбон, наричан Великия дофин (син на краля), и на Мария Анна Виктория Баварска.
Още от раждането си малкото дете получава титлата „херцог на Бургундия“ (duc de Bourgogne),[1] наричан е също „син на Франция“ (fils de France) и „малкият дофин“ (le petit dauphin). Расте заедно с братята си Филип д'Анжу и Шарл дьо Бери, без майка, тъй като тя умира, когато е осемгодишен. Има лек физически недостатък - единият му крак е по-къс от другия, което го кара да куца.
Луи се жени за савойската принцеса Мари Аделаида, дъщеря на савойския херцог Виктор Амадей II. Това се случва, когато Луи е на 15 години, и е част от сделката около Туринския договор, който слага край на участието на Савоя в Деветгодишната война. Бракът е сключен на 7 декември 1697 г.
Личност и характер редактиране
Известният историк Винсънт Кронин описва младия Луи дьо Бургон с думите „интелигентен, красив и със силна воля. Той обещаваше един ден да стане отличен крал.“[2] Волтер добавя: "Франция очакваше от херцога на Бургундия управление, каквото са си представяли древните мъдреци, но неговата строгост да бъде смекчена от милостта на принцесата [Мари Аделаид]..."[3] Много по-рязък е херцог дьо Сен-Симон. Този мемоарист, известен с ненавистта си към рода на краля, не спестява отношението си и към неговия внук: „В младостта си този принц караше всеки да потреперва. Суров и избухлив до крайност, той излива яростта си дори върху обикновени предмети; гневният му характер не понася и най-малко възражение... Тираничен и жесток по природа, той притежава безмилостен сарказъм и изобличава враговете си без никаква милост.“[4] Не е много ласкателно отношението и на мадам дьо Ментнон. По нейните думи той „беше странно момче – с муцуна на наежена котка, гърбав и горделив дотам, че странеше от целия човешки род“.[5]
Военни и политически ангажименти редактиране
_-_Google_Art_Project.jpg)
През 1702 г., едва 20-годишен, малкият дофин получава място във върховния съвет на Франция (Conseil d'en haut). Така старият крал опитва да компенсира разочарованието от собствения си син, известен с ограничените си умствени способности. Там Луи ХІV го обучава по същия начин, както някога Мазарини е обучавал него.[6] По това време започва Войната за испанското наследство и Бургон е назначен за номинален главнокомандващ на армията край Рейн. Така той трябва да придобие опит, за да може един ден сам да води войските. С него като пръв помощник е опитният маршал Буфлер, но французите са надхитрени от херцог Марлборо и Евгений Савойски и отстъпват. През 1703 г. Буфлер е сменен от граф дьо Марсан, ментор на младия принц. Те заедно печелят една малка победа при Шпайер, след което Бургон е отзован във Версай.[7]
Той отново е главнокомандващ през 1708 г., този път във Фландрия. Помощник му е друг опитен военачалник – херцог дьо Вандом. Сътрудничеството между двамата не върви добре и те спорят по всеки въпрос от военно естество. Напрежението прераства в публични скандали и води до поражението при Ауденарде. В тази битка Вандом успява да измъкне основните си сили, обвинявайки Бургон, че с поверените му части не го подкрепил достатъчно – „той стоеше и гледаше като на опера“, твърди после маршалът.[8] Конфликтът толкова се задълбочава, че Луи ХІV се вижда принуден да изпрати военния си министър Шамияр да посредничи. Вандом се връща във Версай да обясни поведението си, а Бургон се прехвърля край Рейн. Там, заедно с граф д'Аркур, побеждават имперската армия при Хюнинген (1709), но това е последното му участие във войната.
Смърт и наследство редактиране
След смъртта на баща му през 1711 г. Луи дьо Бургон става престолонаследник. Този важен момент в живота му е последван от ужасно събитие – през февруари 1712 г. обичаната му съпруга Мари Аделаид умира от дребна шарка. Луи остава до нея през последните ѝ часове. Той е сломен от края на девойката, която през последните години е радвала целия двор. Умира шест дни след нея от същата болест (18 февруари 1712). Неговият първороден син Луи дьо Бретан умира на 8 март, оставяйки по-малкия си брат – пак с името Луи за престолонаследник. Малкото дете (то е на 2 години) едва оцелява под грижите на преданата си дойка,Мадам дьо Вонтадур,за да стане по-късно крал Луи ХV.
Семейството на Луи дьо Бургон си отива така бързо, че той, съпругата му и синът му са погребани в общ гроб в базиликата Сен Дени.[9]
Бележки редактиране
- ↑ Susan Flantzer, Louis, Duke of Burgundy, Le Petit Dauphin, на сайта Unofficial Royalty
- ↑ Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 296
- ↑ Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, том 2, София 2015, с. 43
- ↑ The Duke of Saint-Simon, Memoirs of Louis XIV, vol. 8, ch. 59
- ↑ Франсоаз Шандернагор, В сянката на Краля-слънце, София 1987, с. 400
- ↑ Cronin, Louis XIV., p. 297
- ↑ Linda and Marsha Frey, The Treaties of the War of the Spanish Succession, Greenwood Publ. Group 1995, p. 57
- ↑ Ibid., p. 58
- ↑ Волтер, Векът на Луи ХІV, том 2, с. 44