Лукас Кокинос (на гръцки: Λούκας Κόκκινος) е капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.

Лукас Кокинос
Λούκας Κόκκινος
гръцки андартски капитан
Роден
1878 г.
Починал
1913 г. (35 г.)

Биография редактиране

Кокинос е роден през 1878 година в гревенското село Радосинища, тогава в Османската империя, днес Мегаро, Гърция,[1] или в Радовище, днес Родия.[2] Остава неграмотен. Кокинос става един от първите дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и в 1904 година заедно с Павел Киров, Атанасиос Гумас и Адамантиос Манос от Спилео превежда четата на Павлос Мелас през Кожани, Сятища и Богатско към Костурско. Работи с Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис и Христос Цолакопулос в Мариово.[2]

Заедно с четата на Стефанос Дукас (капитан Малиос) от Корча действа в Гревенско, където работи срещу появяващата се румънска пропаганда, която се стреми да откъсне арумънските села от гърцизма.

След това се завръща в Костенарията и напада селата Осничани (Кастанофито) и Видолуща (Дамаскиния) заедно с капитаните Малиос и Зисис Верос. На 20 декември/2 януари 1905/06 Кокинос заедно с Андонис Влахакис (капитан Лицас) напада село Езерец, като изгарят две къщи и убиват няколко души от селската милиция. На 1/14 януари съединените чети на Лицас и Лукас отново нападат Езерец, но андартите са отблъснати от четата на Митре Влаха и селската милиция, като дават осем убити и един ранен.[3][4]

След смъртта на капитан Лицас при неуспешното нападение на Осничани на 7 май 1906 година Кокинос оглавява четата му и действа с нея в Костурско срещу четите на ВМОРО. През лятото на 1906 Кокинос заедно с Вангелис Влахас напада и изгаря село Езерец.[5] След това действа в Костенарията с четата на Григорис Фалиреас. Ранен е на 14 юни 1907 година в сражение при Лехово и се лекува в селото.[2][1]

В 1911 година Кокинос убива румънеещите се власи, убили гревенския митрополит Емилиан Лазаридис.

В 1912 година подпомага с четата си настъплението на гръцките войски в Балканската война. Умира в Гревена в 1913 година от туберкулоза.[6] В родното му село му е издигнат паметник.[7]

Бележки редактиране

  1. а б Ο Μακεδονομάχος Καπετάν Λούκας (1878 - 1913) και το τραγούδι του // Φως της Καστοριάς, 10 септември 2012. Посетен на 27 юли 2015.
  2. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)
  3. Dakin, Douglas, Ο Ελληνικός Αγώνας στη Μακεδονία, εκδ. οίκος αδελφών Κυριακίδη, 1996 Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine.
  4. Според Силянов нападението е станало на 9 януари. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  5. Αντώνης Βλαχάκης - Καπετάν Λίτσας
  6. Λούκας Κόκκινος, архив на оригинала от 10 юли 2012, https://archive.is/20120710014310/http://cultureportalweb.rwm.gr/article.php?article_id=29&topic_id=14&level=2&belongs=9&area_id=5&lang=gr, посетен на 26 февруари 2009 
  7. Μέγαρο. Καπετάν Λούκας, архив на оригинала от 19 март 2009, https://web.archive.org/web/20090319095647/http://www.megaro.googlepages.com/, посетен на 26 февруари 2009