Уикипедия

Лука Джеров

Лука Григоров Джеров или Джерев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Лука Джеров
Роден
Починал
20 ноември 1948 г. (78 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Лука Джеров в Общомедия

Биография редактиране

Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в Битоля, тогава в Османската империя. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“.[3] Произхожда от известния възрожденски род Джерови, братовчед е на Спиро Джеров и внук на Спиридон Джеров.[4] В периода 1888 – 1890 година учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. През 1892 година подпомага Даме Груев и заедно с Анастас Лозанчев създава революционна група с име „Учителски съюз“. В София през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в Младата македонска книжовна дружина и подпомага издаването на списание „Лоза“ и вестник „Глас македонски“. През 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет с четата на Стефан Попов. След това се изтегля в България и редактира вестник „Глас македонски“.[5]

От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в демирхисарското село Цер, а през 1897 – 1898 учителства в Кичево. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и Дебърско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката Донка Чешмеджиева, търговеца Насте Бунгуров и игумена манастира на „Пречиста“ – архимандрит Софроний.[6] Арестуван е и е затворен през 1899 година, а след освобождението си през 1901 година става член на Битолския окръжен революционен комитет като замества Георги Сугарев след разкритията на Йосифовата афера[7]. На Смилевския конгрес през 1903 година е определен за ръководител на Кичевския революционен район по време на Илинденско-Преображенското въстание. Води чета, заедно с Ванчо Сърбака, от около 200 души и дава сражения на турския аскер по време на въстанието при Кичево, Извор, Душегубица, Лавчани, местността Лопушник.[5]

След потушаването на въстанието се прибира в България и се сближава с групата на санданистите. През 1907 година води чета в Битолско. След Междусъюзническата война се установява в София. Участва в дейността на Временното представителство на бившата ВМОРО.[8]

На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]

Умира в София на 20 ноември 1948 година.[10][11]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Джеров
(? – 1822)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Джорджев
(1840 – ?)
 
Лука Джеров
(1869 – 1948)
 
Никола Джеров
(1892 – 1975)
 
Михаил Джеров
 
Спиро Джеров
(1835 – 1868)
 
Климент Джеров
(1867 – 1916)
 
Аница Панова
 
Димитър Джеров
 
 
 
Евтим Джеров
(1873 – 1918)
 
Славка Джерова
(ок. 1880 – 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Русев
 
Люба Русева
 
 
 
Асен Джеров
(1897 – 1954)
 
Недялка Карагьозова
 
Елена Палазова
(1902 – 1977)
 
Иван А. Палазов
(1892 – 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Русева
(р. 1943)
 
 
 
 
 
Александър Джеров
(р. 1929)
 
Димитър Джеров
(1934 – 2020)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Джеров

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Кратка биография на Лука Джеров
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 288.
  3. ↑ Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7 – 8, стр.353 – 357
  4. ↑ „Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“[неработеща препратка]
  5. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 189.
  6. ↑ Татарчев, Христо. Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 89.
  7. ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.259 – 260
  8. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 400.
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 45.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 129.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лука_Джеров&oldid=12175607“.