Луциферин
Луциферините (на латински: lucifer, носещ светлина) са клас хетероциклични луминофори (луминесциращи съединения), в някои организмите, които предизвикват биолуминесценцията. Луциферините обикновено претърпяват каталитично окисление от ензим, в резултат на което се получава настабилно междинно съединение, което излъчва квант светлина и преминава в основно, невъзбудено състояние. Терминът луциферин се използва най-общо да се означат молекули, които реагират с луциферази за да излъчват светлина и за фотопротеини, които излъчват светлина, без да е необходима катализата от ензим.[1]
Видове редактиране
Не е известно колко точно видове луциферини има, но някои от по-добре изследваните съединения са изброени по-долу. Има много видове луциферини, но всички споделят използването на реактивни форми на кислорода (ROS) за да излъчват светлина.[2]
Светулки редактиране
Луциферин от светулка се открива в много представители на Lampyridae. Той е субстрат на ензима луцифераза (ЕС 1.13.12.7) отговорен за характерната жълта светлина излъчвана от светулки. Химизмаът на процеса е необичайен, тъй като е установено, че се изисква АТФ за излъчване на светлината.[3]
Охлюви редактиране
Латиа луциферин, по IUPAC (Е)-2-метил-4-(2,6,6-триметил-1-циклохекс-1-ил)-1-бутен-1-ол формат е луциферинът от сладководния охлюв Latia neritoides.[4]
Бактерии редактиране
Бактериалният луциферин се открива в някои бактерии, които живеят в специализирани тъкани на някои видове калмари и риби. Той е изграден от дълговерижен алдехид и редуциран рибофлавин фосфат.
Цьолентеразин редактиране
Цьолентеразин се открива в представители на радиоларии, гребенести, мешести, калмари, ракообразни, четинкочелюстни, риби и скариди. Цьолентеразин е простерична група в протеина екварин, отговорен за излъчването на синя светлина.[5]
Динофлагелати редактиране
Производен на хлорофил луциферин се открива в динофлагелати, които често са отговорни за феномена на светещия (фосфоресциращ) океан. Много подобен тип луциферин се открива в някои видове крил.
Варгулин редактиране
Варгулинът се открива в някои мидени рачета (Ostracoda) и дълбоководни риби, в частност род Poricthys. Подобно на съединението цьолентеразин, то е имидазопиразинон и излъчва предимно синя светлина.
Източници редактиране
- ↑ Hastings JW. Chemistries and colors of bioluminescent reactions: a review // Gene 173 (1 Spec No). 1996. DOI:10.1016/0378-1119(95)00676-1. с. 5 – 11.
- ↑ Hastings JW. Biological diversity, chemical mechanisms, and the evolutionary origins of bioluminescent systems // J. Mol. Evol. 19 (5). 1983. DOI:10.1007/BF02101634. с. 309 – 21.
- ↑ Green A, McElroy WD. Function of adenosine triphosphate in the activation of luciferin // Arch. Biochem. Biophys. 64 (2). October 1956. DOI:10.1016/0003-9861(56)90268-5. с. 257 – 71.
- ↑ EC 1.14.99.21. ORENZA: a database of ORphan ENZyme Activities, Посетен на 27 ноември 2009.
- ↑ Shimomura O, Johnson FH. Chemical nature of bioluminescence systems in coelenterates // Proc. Natl. Acad. Sci. U.S.A. 72 (4). April 1975. DOI:10.1073/pnas.72.4.1546. с. 1546 – 9.