Любомир Далчев

Любомир Далчев
	Любомир Далчев
български скулптор
Роден	Любомир Христов Далчев 27 декември 1902 г. Солун, Османска империя
Починал	11 юли 2002 г. (99 г.) Сънивейл, САЩ
Националност	България
Учил в	Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия	Художествена академия в София; Римска академия на изящни изкуства
Учители	Никола Маринов; проф. Лупи
Направление	скулптура
Награди	Димитровска награда (1971)
Семейство
Баща	Христо Далчев
Братя/сестри	Атанас Далчев; Борис Далчев
	Любомир Далчев в Общомедия

Любомир Христов Далчев е български художник и скулптор.

Биография редактиране

Семейство Далчеви в Цариград, 1909 г. Атанас Далчев, Атанас Далчев, Любомир Далчев, Виктория Димшова, Христо Далчев

Образование редактиране

Роден е в Солун в семейството на юриста кукушанец Христо Атанасов Далчев и прилепчанката Виктория Матеева Димшова. Брат е на поета Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев.

През 1926 година завършва живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Никола Маринов. Две години по-късно завършва скулптура в Римската академия за изящни изкуства при проф. Лупи, в същия клас с Алберто Джакомети и Сретен Стоянович. Продължава образованието си със специализация по пластична анатомия при проф. Анри Мез в училището за изящни изкуства Екол де боз ар в Париж през 1929 година.

Творчество до 1944 година редактиране

При завръщането си в България се включва активно в художествения живот в страната, като участва в почти всички провеждани изложби и става член на Дружеството на новите художници. Твори живопис от 1926 до 1933 година, но много от картините му – портрети и фигурални композиции – биват унищожени при бомбардировките над София през 1944 г.

След 1933 г., когато за първи път излага свои рисунки по пластична анатомия и пластика, се ориентира основно към скулптурата, в различните ѝ видове и жанрове: малка пластика, монументална пластика, декоративна пластика по екстериора на сградите на Българската народна банка, Софийския университет, ЦУМ, интериора в Съдебната палата и др. Материалите, с които работи, са камък, бронз, керамика, дърво, ковани метали - мед, олово, алуминий. Между 1935 и 1937 г. преподава пластична анатомия в Художествената академия. По-късно е професор по монументална скулптура. В началото, между 1933 и 1944 година, теми в творчеството на Далчев са торсове, портрети на съвременници, както и 55 фигурални композиции за нуждите на Съдебната палата в София и Русе. Далчев създава още фигури за Централните софийски гробища, паметник в Дряново на падналите във войните, монументи за моста „Игото“ в Габрово.

Това е огромен скок по обем и качество за българската скулптура в сравнение със съществуващото преди Далчев. Ако броим изпълнените в материал скулптурни фигури в естествен ръст, създадени от Далчев по това време, и ги сравним с броя на творбите на всички български скулптури от това време, събрани заедно, надали ще бъдат повече. Името на Далчев става известно в Европа. През 1942 г. проф. Мавродинов издава негова монография на немски и български. Многократно бива официално канен за скулптор на град Франкфурт в Германия, но той отказва поради властващия по това време в страната нацизъм.

Творчество след Деветосептемврийския преврат редактиране

Паметник на Гоце Делчев в Скопие, подарен от Любомир Далчев през 1966 г.^[1]^[2]

В следващия период, до 1960 г., проф. Любомир Далчев е включен в групата за Паметника на Съветската армия в София.

Прави много паркови скулптури и паметници на историческа тематика, които са изложени в паркове в София, Варна, фонтан в Русе, Златни пясъци (скулптура на Орфей), в Смолян, Велико Търново, Добрич (паметник на Йордан Йовков), Шумен, с. Брусен и в Скопие (паметник на Гоце Делчев).

След 1960 г. творбите му стават по-експресивни и обемни по форма, твори много цикли от скулптури в естествен ръст: поп Богомил – керамика (забранен като формалистичен). Преломен момент е забранената като формалистична скулптура „Бунт“, с която той се отделя значително от каноните на соцреализма. По-късно е изнесена от България. Това довежда до забрана за публикуване на 2 негови монографии, готови за печат.

Характерно за него е използването на комбинации от материали, камък, бронз, алуминий, мед, олово, дърво. Това го определя като автор със силно обособен порив за изява, базиран на българската традиция в резбата и иконографията, и структурен драматизъм.

Паметник на трите поколения над Перущица, по проект на Любомир Далчев

Автор е на комплекса от композиции в Братската могила в Пловдив, отразяваща историята на Пловдив след Освобождението. Участва в международни Биеналета в Антверпен, Сао Паоло, Монреал, Дели, Милано. Има творби в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Санкт Петербург, Москва и редица колекционери в САЩ.

За Варна създава статуя на Коперник – фигура от кована мед (сравнително нова техника) и ценена от поляците като един от най-добрите образи на Коперник. Монументални творби на Далчев от този период се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, Пушкинския музей (Москва), Ермитажа в Санкт Петербург, в художествени галерии в Одеса, Баку и другаде. В София е автор на паметника на свети Климент Охридски, поставен в градинката между Народното събрание и Софийския университет. Изложените негови творби зад Военния клуб „Войниците на Самуила“ са близки по своя драматизъм до „Гражданите на Кале“ от Роден. Изгражда 5-метрова Колона на Семейството с умело вплитане на фигурите на мъж, жена и дете. Прави 5 m висока експресивна скулптура в бронз на лагериста до град Маутхаузен в Австрия.

Създава драматичната група на „Майките-вдовици“ – сега в колекцията на Уго Вутен в Белгия. Участва в международни биеналета в Антверпен, Сао Паоло, Монреал, Дели, Милано. Има творби в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Сао Паоло, Санкт Петербург, Москва и редица колекционери в САЩ. Някои от най-видните български скулптори са израснали под неговото влияние и според някои от тях без проф. Любомир Далчев българската пластична култура би била безкрайно бедна, немощна, жалка.

Емиграция в САЩ редактиране

През септември 1979 г. проф. Любомир Далчев е във Виена за своя изложба, придружен от съпругата си Ана Далчева (също скулпторка). По повод закриването на изложбата Далчев обявява намерението си да дари на българската държава експозицията си и иска да емигрира със семейството си в САЩ. Въпреки даденото му обещание от българското правителство за 10-годишен паспорт, лично пратено от Мирчо Спасов, такъв документ не му е доставен.

Първите 5 години прекарва в Кливланд, Охайо, Прави паметник на Джанюариъс Макгахан в Лексингтон, смятан за освободител на България от Америка, проект за паметник на Джеси Оуенс, паметник на Свободата и редица други проекти. Две негови изложби с малка скулптура се разпродават за кратко време. Аукционната къща „Кристис“, базирана в Ню-Йорк, му предлага да го представя, но Далчев отказва поради липса на готови произведения. Далчев и съпругата му се местят в Сънивейл, в района на Сан Франциско. Въпреки напредналата си възраст той продължава да твори – прави уникален проект от червено дърво и бронз, увенчаващ входа на Сан Франциско откъм прочутия мост „Голден Гейт“, също редица пластики и живопис, както и многобройна графика.

Пише мемоарите си. Умира на 11 юли 2002 г., месеци преди да навърши стогодишен юбилей. Погребан е в забележителния архитектурен комплекс „Кристалната катедрала“ в Гардън Гроув близо до Дисни ленд и Юнивърсал пикчърс на юг от Лос Анжелис.

Признание редактиране

Удостоен е с ордените „Народна република България“, II степен (1959), „Кирил и Методий“, I степен (1963), с Димитровска награда (1971) и орден „Стара планина“, I степен – след 1989 г. Присъдено му е почетното звание „народен художник“ (1971).

Литература редактиране

Никола Мавродинов. Любомир Далчев. София: Т. Ф. Чипев, 1942, 52 с.
Нора Голешевска. Революция и еволюция във визуалния език на Любомир Далчев. Рефлексии върху скулптурното наследство на автора в гр. Русе. В: Сборник с доклади от международна научна конференция „Революция срещу еволюция или за моделите на развитие“, Русе, 2020, Том 1, ISBN 978-619-7404-15-9
Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980
Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968
Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977
Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981
Съвременно българско монументално изкуство 1956–1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
От и за Любомир Далчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
In memoriam: За Любомир Далчев изкуството беше живот Архив на оригинала от 2008-11-05 в Wayback Machine., в-к „България днес“, год. VІ, бр. 15, 1 август 2002
„Обновител на пластиката", в-к „Литературен форум“, 27 май 2002
Надежда Джакова, „Векът на Далчев“, в-к „Култура“, бр. 1 – 2 (2257), 10 януари 2003
„Имало ли е опит за покушение срещу Далчев?“ Архив на оригинала от 2012-02-11 в Wayback Machine., в. „Труд“, 6 февруари 2012