Майки
Майките (Meloe), наричани още зентинлийки, са род бръмбари от сем. Meloidae. Те са широко разпространи в Европа, Азия, Африка и Америка. В България се срещат 14 вида Майки.[1]
| Майки | ||||||||||||||||
 Черна майка (Meloe proscarabaeus) | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||
| Майки в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Етимология редактиране
Научно име редактиране
Родовото име Meloe е дадено от Линей през 1758 г. и е с неясен произход – вероятно от гр. μηλοω („сондиране, изследване на рана“),[2] свързано с разраняващото действие на хемолимфата на тези бръмбари.
Обща характеристика редактиране
Представителите на рода Майки са едри, тромави бръмбари с дължина 4-5 cm и с конусовидно коремче. Те са черни или черно-сини на цвят, с бронзов оттенък. Елитрите им са силно скъсени, недоразвити, обичайно с размери 1/3 от тялото и покриват само основната част на коремчето. За разлика от много други насекоми те нямат втори чифт крила и не могат да летят. Основно се хранят с листа, нектар и прашец от растения. При дразнение от крачетата си отделят обилно отровното вещество кантаридин, причинявайки болезнено подуване и мехури по кожата на човека. В България се срещат няколко от тях.
Размножаване и жизнен цикъл редактиране
Бръмбарите от рода Майки се размножават през пролетта. Женската снася между 2 и 3 хиляди яйца с цилиндрична форма в няколкосантиметрови дупки в земята. Ларвата се излюпва след около месеца. В първия стадий на развитие тя е малка, подвижна и се нарича триунгулина. До 4 дни след излюпването излиза на повърхността, изкачва се по стеблата на различни растения и остава върху цветовете им. Когато пчела или друго насекомо посети такива цветове, триунгулината се захваща с добре развитите си нокти за тялото ѝ. В повечето случаи пчелата се използва за транспорт, но триунгулините на някои видове пробиват полухитинизираната мембрана между членчетата и се хранят с хемолимфата ѝ. При завръщане на опаразитеното насекомо в пчелното гнездо, триунгулината се прехвърля върху пчелните килийки и се храни с яйцата. Във втория стадий на развитие линее, превръща се в дебела, червеобразна ларва с малки крака и се храни с мед. В процеса на развитие образува лъжекакавида, от която излиза нехранеща се ларва без крака. След кратко време тя отново се превръща в какавида, този път истинска. Метаморфозата завършва с имагиниране в млад бръмбар.
Стопанско значение редактиране
Степента на вреда, която бръмбарът от рода майка може да нанесе върху стопанството, зависи от вида и броя на триунгулините, попаднали в пчелното семейство. При пчелите може да причини увреждания и изтощаване на насекомото.
Видове редактиране
Родът на бръмбарите майки включва множество видове.
В България са установени следните 14 вида:[1]
- Meloe tuccius Rossi, 1792
- Meloe brevicollis Panzer, 1793 – „Късоврата майка“
- Meloe ganglbaueri Apfelbeck, 1905
- Meloe mediterraneus G. Muller, 1925
- Meloe rugosus Marsham, 1802
- Meloe scabriusculus Brandt & Erichson, 1832
- Meloe variegatus Donovan, 1793
- Meloe hungarus Schrank, 1776
- Meloe proscarabaeus Linnaeus, 1758 – Черна майка
- Meloe violaceus Marsham, 1802 – Синя майка
- Meloe cicatricosus Leach, 1815
- Meloe decorus Brandt & Erichson, 1832
- Meloe erythrocnemus Pallas, 1782
- Meloe autumnalis Olivier, 1792
Източници редактиране
- ↑ а б PESI portal – Search results // Посетен на 11 февруари 2019.
- ↑ Webster, Noah. New illustrated edition of Dr. Webster's unabridged dictionary of all the words in the English language. Bell, 1864. σ. 827. Gr. μηλοω, to probe a wound. (на гръцки)