Майнверк

Майнверк (на немски: Meinwerk; * ок. 975, вероятно в Ренкум, Нидерландия, † 5 юни 1036, Падерборн) е от 1009 до 1036 г. епископ на Падерборн.

Майнверк Meinwerk
епископ на Падерборн
Свети епископ Майнверк, 1100 г., в олтара на Пресвитер Теофил
Роден	70-те години на X век Нидерландия
Починал	5 юни 1036 г. Падерборн, Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Семейство
Майка	Адела от Хамаланд
Братя/сестри	Емма фон Лезум
Майнверк в Общомедия

Произход

Гробната плоча на епископ Майнверк в криптата на Абдингхоф

Майнверк произлиза от богатата и знатна саксонска благородническа фамилия Имединги. Той е син на граф Имед IV († 983) и Адела от Хамаланд († 1021/1028, Кьолн), една от двете дъщери наследнички на граф Вихман от Хамаланд († 973) от фамилия Билунги и на Луитгард († 962) от Дом Фландрия, дъщеря на граф Арнулф I († 964). Майка му се омъжва втори път за Балдерих († 1021), граф на Дренте. Неговият по-голям брат е граф Дитрих, който е убит вероятно по нареждане на майка му през 1014 г. Неговата сестра или полусестра Света Емма († 3 декември 1038) е съпруга на граф Лютгер († 1011), син на херцог Херман Билунг.

Духовна кариера

Майнверк е къснороден син и определен за духовник. Той посещава църковните училища в Халберщат и Хилдесхайм, където съученик му е по-късния крал и император Хайнрих II. След това той става каноник в катедралата на Халберщат. От 1001 г. той е каплан в двора на император Ото III. На 13 март 1009 г. в Пфалц цу Гослар е направен епископ от архиепископа на Майнц Св. Вилигис.

Майнверк има голямо наследство и заради връзката му с Хайнрих II той става през 1009 г. епископ на тогава бедната епископия Падерборн. Майнверк възстановява катедралата Падерборн (освещаване 1015), основава манастира Абдингхоф (1015) и Щифт Бусдорф в Падерборн с част от неговите средства. Като имперски княз той помага в императорската политика. Участва редовно на имперски събрания и епископски синоди и три пъти е в кралската свита до Рим, където участва в короноването на императорите Хайнрих II (1014) и Конрад II (1027). Императорите му благодарят за неговите услуги като редовно го посещават и му дават големи части от графствата на Хаолд II и Додико, след тяхната смърт през 1011 и 1020 г. Хайнрих II посещава Падерборн и тамошния Пфалц седем пъти, Конрад II е при него дори осем пъти най-вече при празници в Падерборн.

Майнверк умира малко след освещаването на основания от него манастир Бусдорф през май 1036 г. на 5 юни. Той е погребан първо в подарената от него през 1014 г. капела Абдинг. През 1810 г. саркофагът му е преместен в църквата Бусдорф. Майнверк се чества в католическата църква като блажен.

Животът на Майнверк е описан през 1165 г. в Италия от абат Конрад от Абдингхоф (1142 – 1173) във Vita Meinwerci episcopi Patherbrunnensis.

Галерия

• 
  Църквата Абдингхоф, Падерборн
• 
  Църквата Бусдорф, Падерборн

Източници

• Guido M. Berndt, Vita Meinwerci episcopi Patherbrunnensis. Text, Übersetzung, Kommentar. Das Leben Bischof Meinwerks von Paderborn. München 2009, ISBN 978-3-7705-4914-6.
• Christoph Brouwer, Vita B. Meinwerci Ecclesiae Paderbornensis Episcopi / à Christophoro Browero è Soc. Jesu Presbytero è Mss. primÂum eruta, Scholiisque illustrata. Nunc verò recognita, ad autographum restituta, & Notis aspersa ab Adolpho Overham Imperialis & liberae Abbatiae Werthinensis Ordinis S. Benedicti Monacho, Joannes Todt, Paderborn 1681.
• Franz Tenckhoff, Das Leben des Bischofs Meinwerk von Paderborn. Hahn, Hannover 1921.

Литература

• Manfred Balzer, Zeugnisse für das Selbstverständnis Bischof Meinwerks von Paderborn. In: Norbert Kamp, Joachim Wollasch (Hrsg.), Tradition als historische Kraft. Interdisziplinäre Forschungen zur Geschichte des früheren Mittelalters. Berlin u.a. 1982, S. 267 – 296, ISBN 3-11-008237-3.
• Guido M. Berndt, Vita Meinwerci episcopi Patherbrunnensis. Das Leben Bischof Meinwerks von Paderborn (MittelalterStudien) (Text, Übersetzung, Kommentar), Wilhelm Fink Verlag, Paderborn 2009, ISBN 978-3-7705-4281-9.
• Hans Jürgen Brandt, Karl Hengst, Das Bistum Paderborn im Mittelalter. Paderborn 2002, ISBN 3-89710-001-0.
• Hermann Bannasch, Das Bistum Paderborn unter den Bischöfen Rethar und Meinwerk, Altertumsverein, Paderborn 1972
• Ansgar Köb, Auf den Spuren Bischof Meinwerks durch Paderborn. Ein kulturhistorischer Führer zu den mittelalterlichen Bauwerken, Verlag Schnell+Steiner, Regensburg 2009, ISBN 978-3-7954-2202-8.
• Wilhelm Kuhne, Meinwerk, Bischof und Staatsmann an der ersten Jahrtausendwende und die 1. urkundliche Nennung von Hardehausen . Schöningh, München et al. 1986. ISBN 3-506-73714-7.
• Christoph Stiegemann und Martin Kroker (Hrsg.), Für Königtum und Himmelreich. 1000 Jahre Bischof Meinwerk von Paderborn, Schnell und Steiner, Regensburg 2009, ISBN 978-3-7954-2152-6.
• Klaus Terstesse, Meinwerk. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 20, Bautz, Nordhausen 2002, ISBN 3-88309-091-3, Sp. 1025 – 1027.
• Wilhelm Wattenbach, Meinwerk. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 21, Duncker & Humblot, Leipzig 1885, S. 239 f.

Външни препратки

• Meinwerk – Für Königtum und Himmelreich 1000 Jahre Bischof Meinwerk von Paderborn – Ausstellung Paderborn 2009 – 2010 Архив на оригинала от 2013-05-30 в Wayback Machine.