Македонски гърци

регионална и историческа група от етнически гърци

Македонските гърци (на гръцки: Μακεδόνες Έλληνες) се наричат гърците, населяващи областта Македония.

Македонски гърци
Μακεδόνες Έλληνες
Традиционни гръцки женски носии от Костур и Бер, миниатюри на Николас Сперлинг
Общ брой3 – 3,5 милиона
По места Гърция: 2 500 000
Австралия: 150 000
Езикгръцки
Религияпредимно Църква на Гърция
Македонски гърци в Общомедия

Според гръцката историография древните македонци са били гърци, а техни наследници са днешните гърци в региона - като според официалните гръцки исторически и политически среди връзката на региона с елинизма е непрекъсната от 3000 години.[1] Традиционно от XIX век гръцката общественост разглежда Македония като чисто гръцка област, въпреки че гърци в региона няма или са малцинство. С надигането на българското национално движение и сблъсъка на гърците с истинския етнически състав в Македония, в Гърция се създават редица изкуствени термини, за да се скрие реалното положение и да се укрепи връзката на елинизма с региона.[2]

След завладяването на Егейска Македония от Гърция в 1913 година, цялото население е обявено за гръцко по националност, а хората, които не говорят гръцки се представят като езиково малцинство, а не национално.[3] От гръцка страна се опитват да обяснят странния феномен един грък да има за майчин език български, какъвто имат много хора в Егейска Македония и изработват специалния термин „българофони“, който след това е заменен със „славофони“, за да се избегне пряката препратка към българите и да се улесни асимилацията. С термина „българофони“ се означават не само гърчеещите се българи (наричани в България с термина гъркомани), но и всички, които са останали в лоното на Цариградската патриаршия.[4] Успоредно се прилага същият метод и към другите малцинства — всички православни се представят като гърци, като в зависимост от майчиния им език са наричани българофони, алванофони, туркофони, влахофони и т.н.[2]

След Първата световна война обаче тези гръцки теории са подложени на атаки от България и Югославия. Те защитават тезите, че тези славофони в Егейска Македония са съответно според тезите им българи или сърби. Гърция използва противоречията между двете страни, за да не даде признание за никакво национално малцинство.[3] След Втората световна война Гърция неофициално признава българския характер на Егейска Македония. Така например организацията в Егейска Македония НОФ е определяна като българска организация.[5] През март 1947 година гръцкият вестник „Катимерини“ пише за българското малцинство в Егейска Македония:

Какво търсят тези престъпници в Гръцка Македония? Те не са гърци, те не са и югославяни. Те са българи и само българи...[6]

Позицията на Югославия, а съответно на Социалистическа република Македония и днешна Северна Македония е, че славяногласното население в Егейска Македония е македонско по националност.[7]

В подкрепа на гръцката историография се изказва на заседание на Съвет на Европа от 24 януари 2007 г. Константинос Караманлис, премиер на Гърция, чийто дядо е участник в андартското движение:

Аз съм македонец както и още два и половина милиона гърци.[8]

Вижте също редактиране

Древни македонци редактиране

Бележки редактиране

  1. K. Mitsakis. Macedonia Throughout the Centuries. Thessaloniki: Institute for Balkan Studies, 1973.
  2. а б Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108 – 109.
  3. а б Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 109.
  4. Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108.
  5. Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 110.
  6. Цитирано по: Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 111.
  7. Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 112 – 113.
  8. Απογευματινή, 26 януари 2007, стр. 1.