Малайзийският рингит е валутата на Малайзия. Дели се на 100 сен и се издава от Банк Негара Малайзия. В обращение са банкноти от 1, 5, 10, 20, 50 и 100 рингита. На лицевата част на всяка банкнота е изобразен Туанку Абдул Рахман.

Малайзийски рингит
Ringgit Malaysia
1 рингит от 1967 г.
ISO 4217
КодMYR
Деноминации
Разделениесен (1100)
СимволRM
Банкноти1, 2, 5, 10, 50, 100 RM
Монети1, 5, 10, 20, 50 сен, 1 RM
Демография
Въвеждане12 юни 1967 г.
Официално в Малайзия
Неофициално в Индонезия
 Филипини
 Тайланд
 Виетнам
Издател
Централна банкаБанк Негара Малайзия
Допълнителна информация
КурсBGN EUR USD
Инфлация-1,4% (2020 г.)
Уебсайтwww.bnm.gov.my
Малайзийски рингит в Общомедия

Етимология редактиране

Думата рингит (ringgit) е остарял термин за „назъбен“ на малайски език и първоначално се използва във връзка с назъбените ръбове на сребърните испански долари, които са широко в обращение през 16 и 17 век. Думата се използва вече единствено за валутата. Поради общото си наследство със Сингапур и Бруней, техните валути също се наричат рингит от малайците.

История редактиране

На 12 юни 1967 г. малайзийският долар, издаван от новата централна банка (Банк Негара Малайзия), заменя долара на Малая и Британско Борнео.[1] Новата валута задържа стойността на предшественика си, с изключение на банкнотата от M$10 000, и също запазва цветовите му схеми. През следващите десетилетия са направени малки промени по паричната единица, от въвеждането на монета от M$1 през 1967 г. до спирането на банкнотите от RM500 и RM1000 през 1996 г.

Въпреки възникването на нови валути в Малайзия, Сингапур и Бруней, споразумението на страните за взаимозаменяемост означава, че малайзийският долар се обменя с еднаква номинална стойност със сингапурския и брунейския. Това приключва на 8 май 1973 г., когато правителството на Малайзия се оттегля от споразумението.[2] Към 2017 г. Бруней и Сингапур все още поддържат взаимозаменяемостта на валутите си.[2]

През 1993 г. е въведен символът „RM“ (Ringgit Malaysia), за да замени използването на знака за долар „$“ (или „M$“).

Между 1995 и 1997 г. рингитът се обменя като фрий-флоут валута за около 2,50 щатски долара,[3] но след настъпването на Азиатската финансова криза от 1997 г. рингитът пада до под 3,80 MYR/USD към края на 1997 г., тъй като много капитал излиза от страната.[3]

През първата половина на 1998 г. валутата се колебае между 3,80 и 4,40 MYR/USD,[3] преди централната банка да фиксира рингита към щатския долар през септември 1998 г., поддържайки курс 3,80 MYR/USD, докато все още е плаващ спрямо други валути. Освен това рингитът е обозначен като нетъргуем извън Малайзия през 1998 г.

Докато печатането на банкноти от RM500 и RM1000 спира през 1996 г. в отговор на заплаха от пране на пари и износ на валута, подценяваното въздействие на финансовата криза подканва централната банка напълно да спре по-нататъшното използване на тези банкноти през 1999 г., като демонетизира останалите банкноти в обращение. Въпреки тези мерки към 7,6% от RM500 банкнотите и 0,6% от RM1000 банкнотите все още са в обращение към 30 януари 2011 г. Установено е, че общо 150 599 и 26 018 банкноти съответно от по RM500 и RM1000 все още са в обращение към 2011 г.[4]

Рингитът губи 50% от стойността си спрямо щатския долар между 1997 и 1998 г. и претърпява девалвация спрямо други валути до 2005 г. На 21 юли 2005 г. централната банка обявява края на фиксирания курс спрямо щатския долар, веднага след като правителството на Китай обявява, че прекратява фиксирания курс на юана спрямо долара.[5][6] Според централната банка, Малайзия позволява на рингита да действа в управляван плаващ валутен курс спрямо няколко големи валути. Това води до покачването на стойността на рингита по-близо до възприеманата пазарна стойност, макар централната банка да се намесва във финансовите пазари, за да поддържа стабилността при търгуването на рингита – задача, която е улеснена от факта, че рингитът е останал нетъргуем извън Малайзия след 1998 г.

След периоди на колебания, рингитът се стабилизира при курс 3,10 MYR/USD между 2011 и 2014 г. Към средата на 2014 г. претърпява рязък спад след ескалация на политическите скандали в страната, сред които присъстват обвинения за политическо насочване на милиарди рингити към офшорни сметки. Стойността спада от 3,20 MYR/USD към средата на 2014 г. до 3,70 MYR/USD към началото на 2015 г. Тъй като най-големият търговски партньор на Малайзия е Китай, кризата на китайския стоков пазар през юни 2015 г. допълнително обезценява рингита, който достига нива от 1998 г. – 4,43 MYR/USD към септември 2015 г., преди да се стабилизира на 4,10 – 4,20 MYR/USD след това.[7] Валутата затъва дори и под нивата от 1998 г., достигайки 4,40 – 4,50 MYR/USD, след като Доналд Тръмп печели президентските избори в САЩ през 2016 г.

Монети редактиране

Серия от 2012 г.[8]
Изображение Стойност Технически параметри Описание Дата на
Лице Гръб Диаметър Маса Състав Ръб Гръб Лице Отсичане Издаване
5 сен 17,78 mm 1,72 g Неръждаема стомана Равен 14 точки, 5 хоризонтални линии, мотиви на грахови зърна,
мотиви на дрехи
Име на банката, стойност, година на отсичане, националното цвете 2011 г. 16 януари 2012 г.
10 сен 18,80 mm 2,98 g Полиран 14 точки, 5 хоризонтални линии,
модел на тъкане от племето Мах Мери
20 сен 20,60 mm 4,18 g Алпака Полиран 14 точки, 5 хоризонтални линии, мотиви на цветя и дрехи
50 сен 22,65 mm 5,66 g Мед с покритие от алпака Грапав 14 точки, мотиви на грахови зърна,
фини линии като функция за сигурност

Банкноти редактиране

Серия от 2012 г.[9]
Изображение Стойност Размери Основен цвят Основа Описание Дата на издаване
Лице Гръб Лице Гръб
RM1 120 × 65 mm Син Полимер Туанку Абдул Рахман с националното цвете, хибискус, и модел на традиционната тъкан Вау булан (вид хвърчило) 16 юли 2012 г.[10]
RM5 135 × 65 mm Зелен Buceros rhinoceros 16 юли 2012 г.
RM10 140 × 65 mm Червен Хартия Рафлезия 16 юли 2012 г.
RM20 145 × 65 mm Оранжев Ястребоклюна морска костенурка и кожеста костенурка 16 юли 2012 г.
RM50 145 × 69 mm Циан Абдул Рахман, Elaeis guineensis 15 юли 2009 г.
RM100 150 × 69 mm Лилав Кинабалу и зъберите на Гунунг Мулу 16 юли 2012 г.

Източници редактиране

  1. International Economics – Historial Exchange Rate Regime of Asian Countries, архив на оригинала от 8 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150708040945/http://intl.econ.cuhk.edu.hk/exchange_rate_regime/index.php?cid=4, посетен на 26 ноември 2018 
  2. а б The Currency History of Singapore // Monetary Authority of Singapore, 9 април 2007. Архивиран от оригинала на 2010-02-02. Посетен на 3 юли 2008.
  3. а б в Kadar Tukaran Matawang MYR – USD // niagaummah.com. Архивиран от оригинала на 2015-10-18. Посетен на 14 януари 2015.
  4. The RM500 and RM1000 Note // Blogspot. malaysianbanknotes.blogspot.my, 3 юли 2011. Посетен на 7 декември 2016.
  5. 2006 Investment Climate Statement -- Malaysia // U.S. State Department. Архивиран от оригинала на 2008-01-02. Посетен на 3 януари 2008.
  6. Malaysia: Economic and political situation (2005) // UK Trade & Investment. Посетен на 3 януари 2008.[неработеща препратка]
  7. Malaysia reserves fall again as ringgit continues to slide // Посетен на 13 август 2016.
  8. The Third Series of Malaysian Coins: Distinctively Malaysia, архив на оригинала от 16 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180916154420/http://www.bnm.gov.my/microsites/2011/coins/index.htm, посетен на 26 ноември 2018 
  9. Bank Negara Malaysia. Distinctively Malaysia – The Fourth Series of Malaysian Banknotes // 21 декември 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-07. Посетен на 22 декември 2011.
  10. Malaysia new banknote family confirmed, to be issued 16 July 2012 Архив на оригинала от 2012-04-21 в Wayback Machine. BanknoteNews.com. 16 април 2012.