Мàло Конàре е село в Южна България. То е най-голямото село в община Пазарджик и второ по големина в област Пазарджик.

Мало Конаре
Централният площад на Мало Конаре с паметник на партизанин от Величко Минеков
Централният площад на Мало Конаре с паметник на партизанин от Величко Минеков
Общи данни
Население3863 души[1] (15 декември 2023 г.)
74 души/km²
Землище52,214 km²
Надм. височина209 m
Пощ. код4450
Тел. код03513
МПС кодРА
ЕКАТТЕ46749
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Пазарджик
Петър Куленски
(ПП – ДБ; 2023)
Кметство
   кмет
Мало Конаре
Димчо Караиванов
(Новото време)
Мало Конаре в Общомедия

География редактиране

Село Мало Конаре се намира в съседство с международния път Пазарджик-Пловдив и магистрала „Тракия“. Разположено е на 8 км от град Пазарджик и на 28 км от град Пловдив. Най-близки села до Мало Конаре са Добровница, Пищигово, Огняново и Цалапица (Област Пловдив). Населението наброява 3856 души по настоящ адрес към 15.9.2022 г.. Надморската височина на Мало Конаре е 209 метра. На запад землището на селото опира до река Луда Яна, като само в северозападния си край се прехвърля на запад от реката, а на север, изток и юг неговата ширина не е по-малко от 4 км. Релефът е равнинен, в зоната на река Луда Яна почвите са алувиални и делувиални ливадни. Встрани от тях има мощно хумусни слабо и силно излужени канелени горски почви, а по-далеч на североизток от селото е чернозем и смолници.

История редактиране

Име редактиране

Селото възниква в късното средновековие като доганджийско и войнишко. Старото му име е Доганово Конаре по двете му някогашни махали – едната отглеждаща соколи, а другата коне. Мало Конаре се намира на мястото на Конаре, 2 км източно от река Луда Яна. Според Константин Иречек през османската власт на Конаре били поверени султански конски заводи, което вероятно означава, че войнугани от селото посменно са отслужвали по 6 месеца годишно в султанските конюшни.[2]

Археология редактиране

В землището на селото са пръснати 25 тракийски могили около и в селото. В тях са намерени монети от император Гордиан I и се вадят тухлени плочи. В южния край на селото до днешния път Пазарджик-Пловдив се намират основи на градище – крепостна станция на римския път за Пловдив. Тази крепост е солидно строена с червен хоросан. Според Гаврил Кацаров около селото трябва да се търси светилище на тракийския конник, а според Г. Михайлов в околностите е намерен релеф на Зевс, Хера и трите нимфи.

Възраждане редактиране

Мало Конаре не е взело участие в Априлското въстание понеже е било закриляно от всесилния в Пазарджик Али бей.

След Освобождението редактиране

В съпротивителното антифашистко движение 1941 – 1944 година е дало 17 партизани, от които трима са убити, и 8 политзатворници.

Първото читалище е построено от Калофер Натов с лични средства. Намирало се е в непосредствена близост до съвременното читалище „Просвета“

Религии редактиране

  • През 1836 г. е построена църквата „Св. Атанас“, която по тогавашния ред е вкопана в земята, за да не дразни фанатизма на турците.
  • През 1934 година е построена сегашната църква.

Културни и природни забележителности редактиране

В Мало Конаре са творили много известни хора – скулпторът Величко Минеков, който оставя на Мало Конаре паметника в центъра на селото в чест на всички загинали във войните. Яна Дъбова започва бизнеса с дините в България, като засажда първата диня в Мало Конаре.

Редовни събития редактиране

  • Празник на селото е 9 май – свети Никола (летен Никулден). На този празник църквата прави курбан за всички вярващи. Канят се известни гост изпълнители. В програмата вземат дейно участие и самодейните състави към читалището.

Личности редактиране

Родени в Мало Конаре

Други редактиране

Галерия редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране