Мануел Рохас

Мануел Рохас (на испански: Manuel Rojas) е чилийски журналист, поет и писател на произведения в жанра съвременен роман и пътепис.

Мануел Рохас Manuel Rojas
Мануел Рохас, 1957 г.
Псевдоним	Педро Норте
Роден	8 януари 1896 г. Буенос Айрес, Аржентина
Починал	11 март 1973 г. Сантяго де Чиле, Чили
Професия	писател, журналист, поет
Националност	Чили
Активен период	1921 – 1973
Жанр	съвременен роман, пътепис, поезия
Награди	Национална награда за литература (1957)
Повлиян от Хосе Доминго Гомес Рожас, анархизъм
Съпруга	Мария Баеза (1928-1936) Валери Едуардс (1941-?) Джулиан Кларк (1962-1973)
Деца	Мария, Паз, Патрисио
Уебсайт	www.manuelrojas.cl Страница в IMDb
Мануел Рохас в Общомедия

Биография и творчество

Мануел Рохас Сеплуведа е роден на 8 януари 1896 г. в Буенос Айрес, Аржентина. През 1899 г. семейството му се завръща в Сантяго, но през 1903 г., след смъртта на баща му, майка му се завръща отново в Буенос Айрес. Там посещава училище до единайсетгодишна възраст. През 1908 г. се преместват в Росарио, а през 1910 г. в Мендоса. През 1912 г. решава да се върне сам в Чили. Минава през труден период като работи на най-различни временни места – бояджия, помощник-електротехник, селскостопански работник, хамалин, работник на Трансандската железопътна линия, нощен пазач, типограф, и актьор в малки пътуващи трупи.

Започва да си сътрудничи с анархистите и пише за техните издания „Протест“ в Буенос Айрес и „Битката“ в Сантяго. Арестуван е през 1913 г. по време на репресиите. През 1917 г. дебютира със сонета „El gusano“ в списанието на анархистите „Los Die“. Първата му стихосбирка „Poéticas“ е публикувана в Мендоса през 1921 г., първият му сборник с разкази „Hombres del Sur“ през 1926 г.

През 1928 г. започва работа като библиотекар на Националната библиотека на Чили и прави преводи за различни издатели. Същата година се жени за учителката и поетеса Мария Баеза, с която имат три деца – Мария, Паз и Патрисио. Тя умира през 1936 г.

Първият му роман „Лодки в залива“ е издаден през 1932 г. През 1936 г. поема ръководството на печатницата на Чилийския университет. През 1941 г. се жени за Валери Едуардс.

През 1951 г. е издаден литературния му шедьовър „Син на крадец“. Историята е за юношата Аницето Хевия, който е син на крадец. Той носи клеймото на бащиния си порок и се бори да запази човешкото си достойнство и да постигне обикновено човешко щастие. През 2002 г. романът е екранизиран във филма „Крадецът и съпругата му“ с участието на Ампаро Ногуера, Рамон Лао и Серхио Ернадес. Чрез този роман къса с чилийския литературен стил „креолизъм“ и въвежда теми с общочовешки перспективи.

През 1952 г. пътува за първи път до Куба и след това става преподавател по журналистика в Чилийския университет. През 1957 г. е удостоен с Националната награда за литература на Чили за творчеството си.

През 1962 г. пътува до Мексико, където живее една година, в Сиудад Хуарес се жени с третата си съпруга Джулиан Кларк, и пише „Преминаване през Мексико за един ден“. Четири години по-късно той обикаля Европа, посещава Испания, Португалия, Франция, Русия и Англия. През 1966 г. той заминава за Куба, първоначално като чилийски делегат на „Триконтиентната конференция“ заедно със Салвадор Алиенде, а след това участва в журито на литературния конкурс „Casa de las Américas“. От Куба той пътува до Европа и посещава Испания, Португалия, Италия, Франция, Англия, Чехословакия и Русия и се връща в Чили през САЩ. През 1969 г. е поканен в Израел, а през същата година публикува своите впечатления от тази страна в книгата „Пътуване до страната на пророците“. Пътува до Гърция и Испания.

По-късно става професор в Чилийския университет и изнася лекции по американска литература в него и в Съединените щати. Последният му роман „La oscura vida radiante“ е публикуван в Аржентина през 1971 г., а в Чили през 1982 г. поради забраната му от диктатурата на Пиночет.

Мануел Рохас умира на 11 март 1973 г. в Сантяго, Чили.

На него е именувана учредената през 2012 г. годишната „Иберо-американска литературна награда“ присъждана от международно жури.

Произведения

Самостоятелни романи и новели

• Lanchas en la bahía (1932)
  Лодки в залива, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1977), прев. Тодор Ценков
• La ciudad de los Césares (1936)
• Punta de rieles (1960)
• Sombras contra el muro (1964)
• La oscura vida radiante (1971)

Серия „Аницето Хевия“ (Aniceto Hevia)

1. Hijo de ladrón (1951)
   Син на крадец, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Венцеслав Николов
2. Mejor que el vino (1958)
3. Sombras contra el muro (1964)

Разкази

• Hombres del Sur (1926)
• El Delincuente (1929)
• El Bonete Maulino (1943)
• Imágenes de infancia (1955)
• El vaso de leche (1927)

Поезия

• Poéticas (1921)
• Tonada del transeúnte (1927)
• Travesía (1934)
• Desecha rosa (1954)

Пиеси

• Población esperanza (1958) – с Исидора Агуар

Документалистика

• De la poesía a la revolución (1938)
• José Joaquin Vallejo (1942)
• Chile:cinco navegantes y un astrónomo (1956)
• Los costumbristas chilenos (1957)
• El árbol siempre verde (1960)
• Antología autobiográfica (1962)
• Esencias del pais chileno (1963)
• Historia Breve de la literatura chilena (1964)
• Manual de literatura chilena (1964)
• Pasé por México un dia (1965)
• Viaje al país de los profetas (1969)
• Justo Arteaga Alemparte (1974)

Екранизации

• 2002 Un ladrón y su mujer – по „Hijo de ladrón“

Източници

• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((es)) Биография в официалния сайт на фондацията Архив на оригинала от 2018-12-21 в Wayback Machine.
• ((es)) Биография и библиография в „Escritores“
• ((es)) Биография в „Memoria Chilena”
• ((en)) Биография в „Encyclopædia Britannica”

Външни препратки

• Официален сайт на Мануел Рохас (Фондация „Мануел Рохас“)
• Мануел Рохас в Internet Movie Database
• Произведения на Мануел Рохас в Моята библиотека