Мария Беатрис Савойска

херцогиня на Модена и Реджо
(пренасочване от Мария-Беатриче Савойска)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Беатрис Савойска.

Мария Беатрис Виктория Жозефина Савойска (на италиански: Maria Beatrice Vittoria Giuseppina di Savoia, * 6 декември 1792, Торино, Кралство Сардиния, † 15 септември 1840, Кастело дел Катайо, Баталя Терме) е принцеса от Савойската династия и чрез брак херцогиня на Модена и Реджо от 1814 г. до смъртта си.

Мария Беатрис Савойска
Херцогиня на Модена и Реджо
Портрет на Мария Беатрис Савойска от Адеодато Малатеста, 19 век
Родена
Мария Беатрис Виктория Жозефина Савойска
Починала
Замък „Катайо“, Баталя Терме
ПогребанаЦърква „Сан Виченцо“ (Модена)
РелигияКатолицизъм
Управление
Период14 юли 1814 – 15 септември 1840
ПредшественикМария Тереза Чибо-Маласпина
НаследникАделгунда Баварска
Други титлипринцеса на Савоя
Семейство
РодСавоя по рождение
Австрия-Есте по брак
БащаВиктор Емануил I Савойски
МайкаМария Тереза Австрийска-Есте
Братя/сестриМария Аделаида
Карл Емануил
Сестра
Мария Тереза
Мария Анна
Мария Кристина
СъпругФранц IV Австрийски-Есте
ДецаМария Тереза Беатрис
Франц V
Фердинанд Карл
Мария Беатрис
Мария Беатрис Савойска в Общомедия

Произход редактиране

Тя е първородната дъщеря на Виктор Емануил I Савойски (* 1759, † 1824), крал на Пиемонт и Сардиния, и ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (* 1773, † 1832). Нейни дядо и баба по бащина линия са император Франц I Стефан и Мария Терезия, а по майчина – Фердинанд Карл Австрийски-Есте и Мария Беатриче д’Есте, принцеса на Модена и Реджо.

Тя е потомка на Стюартите. Затова след смъртта на баща ѝ (1824) якобитите я смятат за наследничка на британския трон като Мери II, кралица на Англия, Шотландия, Ирландия и Франция (10 януари 1824 – 15 септември 1840).

Има един брат и пет сестри:

Биография редактиране

Мария Беатрис се омъжва на 20 юни 1812 г., с разрешение на папа Пий VII, за вуйчо си Франц IV Австрийски-Есте (1779 – 1846), ерцхерцог на Австрия, от 14 юли 1814 г. херцог на Модена и Реджо. Тя се съгласява на брака неохотно. Бракът е планиран в съответствие с династическите цели на нейния съпруг, според които савойците не следват Салическия закон и следователно Мария Беатрис може да се стреми към трона на Сардиния. Сватбата е отпразнувана в Катедралата на Каляри – градът, в който кралското семейство се мести след загубата на континенталните територии на Кралство Сардиния, окупирани от Наполеон.

Множество информация за ежедневието на двамата съпрузи може да се прочете в дневника на Франц IV: двойката не отива на меден месец месеци наред, за да бъде близо до кралицата, очакваща последната си дъщеря Мария Кристина, бъдещата „Света кралица“ на Двете Сицилии, и че Франц никога не прекарва много дни далеч от младата си съпруга, с която ходи на театър, бални танци и на която често дава уроци по езда. Понякога в дневника си той пише, че е ходил с Беатрис по крепостните стените на Каляри, завършвайки с изречения като: „Вечерта беше прекрасна“.

През юли 1813 г. Беатрис и Франц, придружени от малка свита, напускат Сардиния завинаги, за да отидат и временно да живеят в Австрия до заминаването на Наполеон за остров Елба. Нейният съпруг става херцог на Модена, Реджо и Мирандола на 14 юни 1814 г.

47-годишната жена умира на 15 септември 1840 г. от сърдечна недостатъчност в Замъка „Катайо“ в Баталя Терме. Погребана е в църквата „Сан Винченцо“ в Модена.

 
Литография на Мария Беатрис, ок. 1840 г.

Династични права над английския трон редактиране

Като най-голяма дъщеря на Виктор Емануил I и следователно племенница на Карл Емануил IV, който умира без потомство, Мария Беатрис наследява правата, оставени на чичо ѝ от кардинал на Йорк Хенри Бенедикт Стюарт, последният от католическите Стюарти, и следователно формално тя е легитимен суверен на Шотландия и Англия за британските католици. След това гореспоменатите права са предадени на нейния син, ерцхерцог Франц V Хабсбург-Есте – последният управляващ херцог на Херцогство Модена и Реджо, който след това ги прехвърля на своите потомци.

Брак и потомство редактиране

∞ 20 юни 1812 г. за вуйчо си Франц IV Австрийски-Есте (* 6 октомври 1779, Милано; † 21 януари 1846, Модена), ерцхерцог на Австрия, от 1814 до 1846 г. херцог на Модена и Реджо, ерцхерцог на Австрия, от 14 юли 1814 г. херцог на Модена и Реджо, от когото има двама сина и две дъщери:

  1. Мария Тереза Беатриса Гаетана Австрийска-Есте (* 14 юли 1817, Модена; † 25 март 1886, Гориция), ∞ 7 ноември 1846 в Модена за Анри д'Артоа (* 1820, † 1883), граф на Шамбор, последният мъж от френските Бурбони, от когото няма деца
  2. Франц V Фердинанд Геминиан Австрийски-Есте (* 1 юни 1819, Модена; † 20 ноември 1875, Виена), последният херцог на Модена и Реджо; ∞ 30 март 1842 за принцеса Аделгунда Баварска (* 19 март 1823, † 28 октомври 1941, Мюнхен), от която има една дъщеря
  3. Фердинанд Карл Виктор Австрийски-Есте (* 20 юли 1821, Модена; † 15 декември 1849, Бърно), ерцхерцог на Австрия, принц на Модена и Реджо; ∞ 4 декември 1846 в Замъка „Шьонбрун“ във Виена за Елизабет Франциска Мария Хабсбург-Лотарингска (* 17 януари 1831, Буда; † 14 февруари 1903, Виена), от която има една дъщеря
  4. Мария Беатрис Австрийска Есте (* 13 февруари 1824, Модена; † 18 март 1906, Грац), ерцхерцогиня и принцеса на Австрия, принцеса на Унгария, Бохемия, Модена и Реджо, ∞ 6 февруари 1847 в Модена за инфант Хуан Карлос де Бурбон-Испански (* 1822 † 1887), граф на Монтисон, от когото има двама сина.

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Beatrice di Savoia (1792-1840) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​