Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии

Мария Пия дела Грация Бурбон-Двете Сицилии (на италиански: Maria Pia della Grazia di Borbone; * 2 август 1849, Гаета; † 29 септември 1882, Биариц, Франция), e принцеса на Двете Сицилии и титулярна херцогиня на Парма и Пиаченца от 1869 до 1882 г., баба по майчина линия на цар Борис III.

Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии Maria Pia di Borbone-Due Sicilie
титулярна херцогиня на Парма и Пиаченца
Снимка от ок. 1880 г.
Родена	Мария Пия дела Грация Бурбон-Двете Сицилии 2 август 1849 г. Гаета, Италия
Починала	29 септември 1882 г. Биариц, Франция
Погребана	Вила Бурбоне (Виареджо)
Управление
Период	5 април 1869 – 29 септември 1882
Предшественик	Луиза-Мария Бурбон-Френска
Наследник	Мария-Антония Браганса
Други титли	принцеса на Двете Сицилии Инфанта на Испания
Семейство
Род	Бурбони-Двете Сицилии по рождение Бурбон-Парма по брак
Баща	Фердинанд II (Двете Сицилии)
Майка	Мария-Тереза Австрийска
Братя/сестри	Луиджи Алберто Алфонсо Мария Анунциата Мария Имаколата Гаетано Джузепе Винченцо Паскуале Мария Луиза Дженаро Природени: Франческо II Гаетано Петричоне
Съпруг	Роберто I Бурбон-Пармски (5 април 1869 – неизв.)
Деца	Мария Луиза Фердинандо Луиза Мария Енрико Мария Имаколата Джузепе Мария Тереза Мария Пия Беатриче Елиас Мария Анастасия Аугусто
Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии в Общомедия

Произход

Тя е осмото дете на Фердинанд II (* 1810, † 1859), крал на Двете Сицилии (1830 – 1859), и на ерцхерцогиня Мария-Тереза Австрийска (* 1816, † 1867). Нейни баба и дядо по бащина линия са крал Франческо I и Мария-Исабела Бурбон, инфанта на Испания, а по майчина – ерцхерцог Карл Австрийски-Тешенски (австрийски герой и победител в битката при Асперн-Еслинг) и принцеса Хенриета фон Насау-Вайлбург.

Има осем братя и три сестри:

• Луиджи (* 1838, † 1886), граф на Трани, съпруг на Матилда Лудовика Баварска
• Алберто (* 1839, † 1844), граф на Кастроджовани
• Алфонсо (* 1841, † 1934), граф на Казерта, съпруг на братовчедка си Мария Антоанета
• Мария Анунциата (* 1843, † 1871), ерцхерцогиня на Австрия като съпруга на Карл Лудвиг Австрийски
• Мария Имаколата (* 1844, † 1899), съпруга на ерцхерцог Карл-Салватор Тоскански
• Гаетано (* 1846, † 1871), граф на Джирдженти, инфант на Испания като съпруг на инфанта Исабела Бурбон-Испанска
• Джузепе (* 1848, † 1851), граф на Лучера
• Винченцо (* 1851, † 1854), граф на Мелацо
• Паскуале (* 1852, † 1904), граф на Бари, съпруг на Бланш Марконе
• Мария Луиза (* 1855, † 1874), графиня на Барди като съпруга на Енрико Бурбон-Пармски
• Дженаро (* 1857, † 1867), граф на Касталджироне.

Има и един природен брат от първия брак на баща си – Франческо II, крал на Двете Сицилии, както и един природен брат от извънбрачна негова връзка.

Биография

Скромна и сдържана, тя е отгледана с любов, подобно на братята и сестрите си, от майка си Мария Тереза, която не обича социалния живот и предпочита да се посвети на грижите за децата си.

Докато Походът на хилядата на Джузепе Гарибалди напредва в Сицилия и Калабрия, кралското семейство на Двете Сицилии намира убежище в Гаета, където войските, лоялни на Франческо II, се бият в продължение на три месеца. На 13 февруари 1861 г. армията капитулира, Кралството на Двете Сицилии е анексирано от Савоя и става част от Кралство Сардиния-Пиемонт и от новосформираното Кралство Италия. Това принуждава краля и семейството му да бъдат заточени в Рим. Под закрилата на папа Пий IX те първоначално са настанени в двореца Квиринал, а след това в двореца Фарнезе. Преговорите за брака на Мария Пия започват по време на римското изгнание.

Сватбена снимка на Мария Пия

След провала на опитите да я омъжат за австрийски ерцхерцог (като по-големите ѝ сестри Мария Анунциата и Мария Имаколата), брачният договор най-накрая е подписан с бившия владетел на малкото Херцогство Парма и Пиаченца. На 5 април 1869 г. тя се омъжва за херцог Роберто I Бурбон-Пармски, които споделят съдбата на Кралството на Двете Сицилии. Двамата имат дванадесет деца, шест от които с умствени увреждания.

Опасните бременности и последователните раждания (дванадесет деца за тринадесет години брак) превръщат принцесата в затлъстяла и болна жена. Тя умира от родилна треска на 29 септември 1882 г. в Биариц, седмица след като ражда последното си дете. Тялото ѝ е погребано във Вила Бурбоне във Виареджо. Съпругът ѝ се жени повторно през 1884 г. за принцеса Мария-Антония от Португалия, дъщеря на детронирания португалски крал Мигел I, от която има още дванадесет деца.

Мария Имаколата, Мария Пия, Мария Луиза и Мария Анунциата

Брак и потомство

∞ 5 април 1869 за Роберто I Бурбон-Пармски (* 9 юли 1848, † 16 ноември 1907), последен суверенен херцог на Парма и Пиаченца от 1854 до 1859, син на Карл III Бурбон-Пармски и на принцеса Луиза Мария Тереза Френска, от когото има пет сина и седем дъщери:

1. Мария Луиза Бурбон-Пармска (* 17 януари 1870, Рим; † 31 януари 1899, София), принцеса, българска княгиня като първа съпруга на българския княз Фердинанд I, от когото има двама сина и две дъщери
2. Фердинандо Бурбон-Пармски (* 5 март 1871, † 14 април 1871), принц, династичен наследник
3. Луиза Мария Бурбон-Пармска (* 1872, † 1943), принцеса, неомъжена, с психични проблеми
4. Енрико Бурбон-Пармски (* 13 юни 1873, Роршах; † 1939, Лука), законен претендент за херцогския трон, глава на Дом Бурбон-Парма от 1907 до 1939 г., неженен, с умствена изостаналост; след смъртта на баща му брат му Елиас взима титлата на наследник, макар че Енрико продължава да е признаван от монархистите като наследник
5. Мария Имаколата Бурбон-Пармска (* 1874, † 1914), принцеса, неомъжена, с психични проблеми
6. Джузепе Бурбон-Пармски (* 30 юни 1875, Биариц; † 7 януари 1950, Лука), глава на Дом Бурбон-Парма от 1939 до 1950 г., законен претендент за херцогския трон на Парма от 1939 г. до смъртта си като наследник на Енрико, има психично заболяване; въпреки че е законен наследник на Енрико, брат му Елия продължава да носи титлата регент, но Джузепе продължава да се счита за наследник. Запазва титлата до смъртта си.
7. Мария Тереза Бурбон-Пармска (* 1876, † 1959), принцеса, неомъжена, с психични проблеми
8. Мария Пия Бурбон-Пармска (* 1877, † 1915), принцеса, неомъжена, с психични проблеми
9. Беатриче Бурбон-Пармска (* 9 януари 1879, Бриариц; † 11 март 1946, Мурек), принцеса, ∞ 12 август 1906 в Шварцау ам Щайнфелд за граф Пиетро Лукези Пали, от когото има трима сина и една дъщеря
10. Елиас Бурбон-Пармски (* 23 юли 1880, Бриариц; † 27 юни 1959, Фридберг), глава на Дом Бурбон-Парма от 1950 до 1959 г., ∞ 25 май 1903 във Виена за ерцхерцогиня Мария-Анна Австрийска, от която има трима сина и шест дъщери
11. Мария Анастасия (* 25 август 1881, † 7 септември 1881).
12. Аугусто (*/ † 22 септември 1882).

• 
  херцог Роберто I, съпруг
• 
  Мария Луиза, дъщеря
• 
  Енрико, син
• 
  Джузепе, син
• 
  Беатриче, дъщеря
• 
  Елиас, син

Източници

Литература

• De Crescenzo Gennaro, Industrie del Regno di Napoli, Grimaldi editore, Napoli, 2003
• De Crescenzo Gennaro,Napoli: Storia di una città, 2 volumi, presentazione di Aldo Masullo,  Phoebus edizioni, Napoli, 2009
• De Crescenzo Gennaro, Ferdinando II di Borbone. La patria delle Due Sicilie, Il Giglio Ed., Napoli, 2009
• Lanza Salvatore, Pino aprile, del Boca, Patruno e altri, Malaunità. 1861-2011 centocinquat'anni portati male, Spazio Creativo edizioni, Napoli 2011
• Forte Nicola, Viaggio nella memoria persa del Regno delle Due Sicilie
• Nisco, Niccola, Ferdinando II. e il suo regno, Napoli, Morano, 1884
• Fiore Antonio, Camorra e polizia nella Napoli borbonica (1840-1860), Napoli, FedOAPress, 2019
• De Bernard Mathieu et D'André Devècge, Tableau généalogique de la Maison de Bourbon, Edit. de La Tournelle, 1984
• Boccia Antonio, Cassino Carmine, Francesco I delle Due Sicilie e lo statuto costituzionale del 1812, Gruppo Editoriale L'Espresso spa, Roma, 2012
• AA.VV., La storia proibita, Edizioni Controcorrente, Napoli, 2001, ISBN 88-89015-57-8
• Raffaele de Cesare, La fine di un Regno, Longanesi & C., terza edizione, Milano, 1969
• Carlo Longo de Bellis, Archivio privato famiglia Longo
• Giuseppe Campolieti, Il re Bomba. Ferdinando II, il Borbone di Napoli che per primo lottò contro l'unità d'Italia, Ed. Mondadori, Milano, 2001
• Harold Acton, Gli ultimi Borboni di Napoli, Ed. Giunti, Firenze, 1997
• Giuseppe Paladino, Giovanni Perez, FERDINANDO II di Borbone, re delle Due Sicilie, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1932
• Alfonso Scirocco, FERDINANDO II di Borbone, re delle Due Sicilie, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 46, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1996

Други

• Ferdinando II di Borbone re delle Due Sicilie, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
• Ferdinando II di Borbone, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
• Ferdinand II, king of the Two Sicilies, на Enciclopedia Britannica

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Pia di Borbone-Due Sicilie в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​