Мария Единбургска

Мария Единбургска (на английски: Princess Marie of Edinburgh) е британска принцеса и кралица на Румъния, съпруга на румънския крал Фердинанд I и създателка на една от най-популярните забележителности по българското северно Черноморие – Дворецът в Балчик.

Мария Единбургска Marie of Edinburgh
британска принцеса и кралица на Румъния
Родена	29 октомври 1875 г. Истуел Парк, Великобритания
Починала	18 юли 1938 г. Пелеш, Синая, Румъния
Погребана	Манастир в Куртя де Арджеш, Румъния
Религия	Църква на Англия Румънска православна църква Бахайство
Награди	Орден на Белия орел Доктор хонорис кауза (1930)
Герб
Семейство
Род	Сакс-Кобург и Гота, Уиндзор
Баща	Алфред (Саксония-Кобург-Гота)
Майка	Мария Александровна
Братя/сестри	Алфред Сакскобурггортски Беатрис Сакскобургготска Александра Сакскобургготска Виктория Фьодоровна
Съпруг	Фердинанд I (10 януари 1893 – 20 юли 1927)
Деца	Карол II Елизабет Румънска Мария Румънска Николае Румънски Иляна Румънска Мирча Румънски
Подпис
Мария Единбургска в Общомедия

Биография

Произход и ранни години

Родена е на 29 октомври 1875 г. в Истуел Парк, графство Кент, като принцеса Мария Александра Виктория Единбургска. Тя е най-възрастната дъщеря на херцога на Единбург Алфред и на великата руска княгиня Мария Александровна. Така по рождение Мария е член на двете най-могъщи аристократични фамилии в тогавашния свят – на британското кралско семейство и на руското императорско семейство. По бащина линия тя е внучка на британската кралица Виктория, а по майчина линия – на руския император Александър II.

Още на младини Мария е смятана за една от най-желаните партии за брак в аристократична Европа. Първоначално в нея се влюбва принцът на Уелс и бъдещ крал Джордж V, който ѝ предлага брак. Бащата на Мария дава съгласието си, но на брака се противопоставя майка ѝ, която презира британския кралски двор и желае да види дъщеря си омъжена някъде другаде.

Кронпринцеса на Румъния

През 1893 г. бащата на Мария наследява херцогската титла на германското княжество Саксония-Кобург и Гота и семейството се премества да живее в новите си владения в Германия. Няколко месеца по-рано, на 10 януари същата година, Мария се омъжва за румънския кронпринц Фердинанд – племенник на румънския крал Карол I. Сватбата е отпразнувана в Зигмаринген, Германия. По това време Мария е на 17, а съпругът ѝ е с 10 години по-възрастен от нея. Бракът, от който се раждат пет деца, е изключително нещастен. Кореспонденцията на Мария с нейната близка приятелка – американската танцьорка Лои Фулър, разкрива отвращението, което Мария изпитва към съпруга си.

Двете най-малки деца на Мария и Фердинанд – принцеса Илеана и принц Мирча, се раждат, след като майка им се запознава с дългогодишния си любовник – принц Барбу Щирбей. За историците няма съмнение, че принц Щирбей е баща на принц Мирча, чиито очи били кафяви като на Щирбей, за разлика от тези на Фердинанд и Мария.

През 1897 г. Мария започва романтична връзка с лейтенант Зизи Кантакузин. Скандалът бързо набира скорост, което налага спешната намеса на крал Карол I за неговото потушаване. Въпреки това, през есента на 1897 г., в разгара на скандала, Мария забременява. Принцесата ражда тайно, докато е на гости при майка си в Кобург, но за детето няма никакви сведения в историята, като се предполага, че то или е мъртвородено, или е изоставено в сиропиталище.

През 1899 г., докато е бременна с дъщеря си Мария, кронпринцесата моли крал Карол за разрешение да роди детето в Кобург. Кралят отказва и Мария му заявява в прав текст, че детето, което очаква, е от великия руски княз Борис Владимирович – брат на бъдещия съпруг на сестра ѝ Виктория. Ужасен, кралят дава съгласието си и Мария ражда втората си дъщеря, която също е наречена Мария, в спокойна обстановка в Кобург. Въпреки критиките от страна на останалите си роднини, Фердинанд признава и това дете за свое.

Румънска кралица

През 1914 г. умира крал Карол I и на престола се възкачва съпругът на Мария – Фердинанд I. Поради войната обаче коронацията на новата румънска кралска двойка се отлага до 1922 г.

По време на войната Мария се проявява като голяма патриотка и упражнява силно влияние върху политиката на страната, което кара някои да смятат, че не Фердинанд I, а съпругата му управлява Румъния. Кралицата изиграва и голяма роля за решението Румъния да се включи във войната на страната на Антантата.

По време на войната Мария е милосърдна сестра на червения кръст и полага грижи за ранени войници. По това време тя написва и книгата си „Моята страна“, с чиито продажби финансира организацията. След като половината страна е прегазена от германските войски, Мария и група генерали от румънската армия изготвят план, според който, вместо да търси спасение в Русия, румънската армия трябва да се укрепи в един защитен триъгълник на територията на Румъния, откъдето да се сражава с германците до края на войната. Чрез поредица от писма, предадени във Вашингтон чрез Лои Фулър и служителката от американското посолство в Букурещ, кралица Мария успява да издейства отпускането на американски заем за финансирането на плана.

Бюст на кралицата в Балчишкия дворец

След края на войната румънските дипломати на Парижката мирна конференция се опитват да издействат от победителките присъединяването към Румъния на всички населени с румънци територии на бившите Австро-Унгарска и Руска империи. По-специално, румънските претенции се отнасят към областите Бесарабия, Трансилвания, Буковина и Банат. Става ясно, че румънските дипломати губят почва под краката си и са напът да не успеят да убедят съюзниците. Тогава румънският премиер Йон Братиану призовава кралицата в Париж, за да вземе пряко участие в преговорите като част от румънската делегация на конференцията. Кралица Мария приема предложението с думите „Румъния се нуждае от лице, и това лице ще бъда аз“. Пристигането в Париж на кралицата воин, както я нарича западната преса, се превръща в истинска медийна сензация и тя скоро успява да убеди западните дипломати, че е дошло време да изплатят честно дълга си към Румъния. Пускайки в ход своя чар и убедителност, кралицата успява да накара лидерите на победителките да погледнат с добро око на румънската кауза. В резултат Румъния успява да увеличи териториите си с 60%, присъединявайки не само Трансилвания, Бесарабия, Буковина и части от Банат, но още и части от областите Кришана и Марамуреш.

Интериор в Балчишкия дворец

След смъртта на Фердинанд I през 1927 г., Мария остава да живее в Румъния, където пише и издава своите мемоари „Историята на моя живот“. Кралица Мария умира на 18 юли 1938 г. и е погребана до съпруга си в манастира Куртя де Арджеш. Съгласно последното желание на кралицата, сърцето ѝ е погребано в нейния любим̀ дворец в Балчик, построен по нейна поръчка през 1924 г. След връщането на Южна Добруджа на България съгласно Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г., сърцето на кралицата е препогребано в замъка Бран.

Въпреки че по рождение кралица Мария е англиканка, която по-късно приема православието, тя остава известна като първата коронована особа, обявила се публично за последовател на бахайството.

Семейство

Кралица Мария и крал Фердинанд I имат шест деца:

• Карол II (1893 – 1953), женен за гръцката принцеса Елена
• Елизабет (1894 – 1956), омъжена за гръцкия крал Георгиос II
• Мария (1900 – 1961), омъжена за югославския крал Александър I
• Николае (1903 – 1978)
• Иляна (1909 – 1991), омъжена за австрийския ерцхерцог Антон от Тоскана
• Мирча (1913 – 1916)

Генеалогия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marie of Romania в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​