Уикипедия

Мария Конопницка

Ма̀рия Станислава Конопнѝцка, с родово име Вашило̀вска (на полски: Maria Stanisława Konopnicka) е полска поетеса и новелистка от периода на реализма, сред видните представителки на полския позитивизъм, литературна критичка, публицистка, преводачка и авторка на литература за деца и юноши.[1]

Мария Конопницка
Maria Konopnicka
полска поетеса
Портретна фотография на Мария Конопницка
Портретна фотография на Мария Конопницка
Родена
Maria Stanisława Wasiłowska
Починала
8 октомври 1910 г. (68 г.)
ПогребанаЛвов, Украйна
Националностполякиня
Литература
Псевдоним„M. K.“, „K.“, „Ko-mar“, „Jan Sawa“, „Marko“, „Jan Waręż“, „Humanus“, „Ursus“, „Mruczysław Pazurek“
Периодреализъм
Жанровепоезия, новела, литература на деца и юноши
Известни творби
  • Мендел Гдански
  • Пан Балцер в Бразилия
  • Клетва
  • Джуджетата и Мариша
Семейство
БащаЮзеф Людвик Вашиловски
МайкаСхолястика Турска
СъпругЯрослав Конопницки
ДецаВладислав, Стефан, Тадеуш, Зофия, Станислав, Ян, Хелена, Ляура
Подпис
Уебсайт
Мария Конопницка в Общомедия

Биография редактиране

Детство редактиране

Мария Конопницка е дъщеря на Юзеф Вашиловски и Схоластика Турска. През 1841 г. родителите ѝ живеят в Сувалки. Домът им се е намирал на днешната ул. „Кошчушко“ 31 (по онова време ул. „Петербургска“). През 1849 г., когато Мария е 7-годишна, семейството се премества в Калиш и заживява на партера на Дом Пухалски (на полски: pałac Puchalskich, принадлежал първоначално на полковник Юзеф Гжегож Пухалски) на днешния площад „Ян Килински“.

Майката на Мария умира през 1854 г. Баща ѝ е юрист, защитник към Генералната прокуратура и същевременно познавач и почитател на литературата. Възпитава дъщеря си в духа на християнската традиция, без женско влияние. Сериозната атмосфера, високият патриотичен дух и суровият морал в родния дом оказват голямо влияние върху Мария. В периода 1855 – 1856 г. учи заедно със сестра си при сестрите Сакраментки във Варшава и там се среща с Елиза Павловска, по-късно Елиза Ожешкова. Приятелството им, скрепено от общия интерес към литературата, продължава цял живот.

Братът на Мария Ян Вашиловски, студент по политехника в Лиеж, загива на 19 февруари 1863 г. в битката на въстаниците край Кшивосондз (Krzywosądz). Сестра ѝ Целина (родена през 1850 г. в Калиш) се омъжва за Влоджимеж Швирски, произхождащ от княжеско семейство с герб Лис, офицер от руската армия[2]. Техен син е Йежи Швирски, адмирал, командващ полската Военноморска флота по време на Втората световна война.

Младежки години редактиране

През септември 1862 г. в катедралата „Св. епископ Миколай“ в Калиш Мария Вашиловска се омъжва за Ярослав Конопницки с герб Ястшембец, по-възрастен от нея с 12 години. След сватбата те заживяват в Бронув, а след това в Гушин в тогавашната губерния Калиш (днес Лодзко войводство). Ярослав, като най-голям брат в семейството си, се грижи за земите, към които принадлежат и селата: Конопница, Бронувек и Бронув. Имението е голямо, но занемарено.

Семейство Мария и Ярослав Конопницки, заедно с първородния им син Тадеуш прекарва края 1863 г. и началото на 1864 г. във Виена и Дрезден. През десетте години брак Мария ражда 8 деца. Владислав и Стефан умират веднага след раждането си, Тадеуш и Зофия (1866), Станислав (1867), Ян (1868), Хелена (1869) и най-малката Лаура (1870). Конопницка не успява – както пише по-късно в едно от автобиографичните си стихотворения – да понесе ограниченията, които ѝ налага съпругът ѝ. Не иска да бъде на негова издръжка и не ѝ е присъща ролята на домакиня. Ярослав не харесва литературните интереси на съпругата си, която дебютира и започва да пише, още докато са семейство[3]. През 1872 г. имуществото в Бронув е продадено и семейство Конопницки се пренася в Гушин. Там е създадена поемата „В планините“ (W górach), получила благосклонна рецензия от Хенрик Сенкевич, благодарение на което поетесата започва да вярва в своя талант и решава сама да поеме грижата за себе си за децата си.

През 1876 г. се разделя със съпруга си и взема решение да напусне Гушин. През 1877 г. се премества с децата си във Варшава, където живее до 1890 г. Заминаването си за Варшава увековечава в стихотворението „Преди отлитането“ (Przed odlotem). Въпреки че се разделя със съпруга си, не престава да поддържа връзка с него – изпраща му пари за да плати пътуването му до Краков по повод нейния творчески юбилей. Съпругът ѝ по-късно банкрутира, умира най-вероятно през 1902 г.[4]

След преместването си в столицата поетесата започва работа като дава частни уроци. През 1878 г. внезапно умира баща ѝ. През същата година тя започва да участва и в конспиративна и явна обществена дейност. През1882 г. пътува из Австрия и Италия, а през 1884 г. посещава Чехия, където се запознава с Я. Връхлицки, с когото започва кореспонденция.

Дели децата си на „зла“ и „добра“ тройка, а в един момент решава да се освободи от зависимостта си към тях.[5] Когато и най-малката ѝ дъщеря тръгва на училище, Конопницка напуска столицата; от този момент посещава децата си, подпомага ги финансово и си кореспондира с тях, но времето, което посвещава на собственото си развитие, прекарва във Венеция, Закопане, Мюнхен или Краков.

Людвик Кшивицки нарича Конопницка от онзи период „силно влюбчива жена“[6], а името ѝ се свързва много мъже, между които и с по-младия от нея със 17 години журналист Ян Гадомски, не разполагаме обаче с никакви факти, които да сочат, че е хранила по-топли чувства към когото и да било от тях. Един от обожателите ѝ, философът и историк Максимилиан Гумплович преживява особено тежко това, че е бил отхвърлен и се застрелва през 1897 г. в Грац, пред хотела, в който живее Конопницка.[7]

По случай 25-ата годишнина от писателската си дейност (1903) Конопницка получава в дар имението в Жарновец, близо до Кросно.
Предполага се, че първата среща между Мария Конопницка и Мария Дулебянка се е състояла най-късно през 1886 г.; през 1889 г. в писмо на Конопницка за пръв път се споменава за Дулебянка.[8] На 8 септември 1903 г. Дулебянка се нанася заедно с Конопницка в имението в Жарновец. Двете заедно пътуват до Австрия, Франция, германия, Италия и Швейцария, където климатът е благоприятен за здравето на Конопницка.

Литературен живот редактиране

Мария Конопницка дебютира (с псевдоним Марко) през 1870 г. в списание „Калишанин“ (Kaliszanin) със стихотворението „В зимната утрин“ (W zimowy poranek)[9]; което се много добре прието. Посвещава на Калиш три поетически творби: двете са озаглавени „На Калиш“ (Kaliszowi) (1888, 1907), третата е „На моя град“ (Memu miastu) (1897).

Година по-късно в „Тигодник илюстровани“ („Tygodnik Ilustrowany“) е публикуван цикълът „В планините“. Поетичното ѝ творчество, изпълнено с патриотизъм и откровен лиризъм, стилизирано като „със свойска нотка“, много бързо придобива признание. Първият си том с поезия издава през 1881 г., а следващите излизат съответно през 1883, 1887, 1896.

В периода 1884 – 1886 г. е редактор на списанието за жени „Швит“; като опитите ѝ да радикализира програмата на списанието, срещат твърд отпор от страна на консервативно настроените сътрудници и на цензурата. Сътрудничи и на списание „Блюшч“.[10]

Започва да пише новели от началото на осемдесетте години на XIX век. Първите ѝ стъпки в тази област са базирани на опита ѝ като журналистка и редактор на списание „Швит“. Първоначално се вдъхновява от опита на Прус и Ожешкова, а по-късно развива собствените си идеи в областта на малките форми. Новелата ѝ „Дим“ (Dym) е публикувана през 1893 г.

Мария Конопницка се занимава и с литературна критика. Първоначално от 1881 г. публикува в „Швит“, „Клоси“, „Газета полска“, „Куриер варшавски“, а след това и в други списания. До 1890 г. преобладават статии и рецензии за съвременни полски и чуждестранни автори.

Конопницка е известна и с прозата си, писана за деца. Произведенията за деца, които започва да публикува от 1884 г., изключват досадния дидактизъм, развиват чувствителността и въображението на читатели и са новост в тази област на литературата.

Вече като известна писателка Конопницка се връща към спомените от детството си в Сувалки и им посвещава 2 творби: „От гробищата“ (Z cmentarzy) и „Ануша“ (Anusia). Около 1890 г. в поезията на Конопницка се появяват нови тематични интереси, свързани с произведения на европейската култура и с нови начини за създаване на препратки към традицията.

В произведенията на Конопницка се съдържа протест срещу обществената несправедливост и системата, белязана от потисничество и жестокост. Творбите ѝ се характеризират с патриотизъм, лиризъм и сантименталност.

Конопницка си сътрудничи с много издателства, с пресата, с обществени организации. Участва в международния протест срещу преследването на полски деца, организиран във Вжешня (1901 – 1902). Взема участие в борбата за права на жените, в акциите, осъждащи репресиите на пруската власт, както и в дейността на организациите в полза на политическите и криминални затворници.

Духовенството и клирикалните среди я критикуват заради творчеството ѝ. Епископ Карол Неджялковски дори я нарича езичница. Като доказателство за богохулството на поетесата използва следния стих:
Но черният кръст Стои неподвижен и тъмен на масата Като безмълвен за сълзите олтар Lecz krzyż czarny Stał nieruchomy i ciemny na stole Jak milczące wobec łez ołtarze.[11]

Редакцията на консервативния седмичник „Рола“ (Rola) също атакува Мария Конопницка, като обаче по този начин несъзнателно способства за нарастване на популярността на авторката, която бива приемана все по-тържествено и радушно и в Краков и в Лвов.[12]

По време на немската окупация цялото творчество на Конопницка попада в списъка на проскрибираните произведения като вредна, нежелана и предназначена за унищожаване.[13]

Смърт редактиране

Мария Конопницка умира от пневмония на 8 октомври 1910 г. в санаториум „Кишелки“ в Лвов. Погребана е на 11 октомври 1910 г. в Личаковското гробище в Лвов, в Пантеона на великите лвовчани. Погребението, организирано от Мария Дулебянка, се превръща в патриотично шествие, в което участват близо 50 000 души. Поради забрана, наложена от архиепископ Юзеф Билчевски, погребалната церемония се провежда без участие на духовни лица и без планираната реч на епископ Владислав Бандурски.[14] Бюстът на надгробния паметник е изработен от Луна Дрекслер, а на надгробната плоча е изсечен фрагмент от стихотворение на Конопницка.

Бюст-паметникът е унищожен по време на Втората световна война и изработен отново в следвоенните години от украинския скулптор Влодимир Сколоздра.

Възгледи редактиране

Въпреки че вярва в Бог и многократно се позовава на волята му, Конопницка е противник на Католическата църква като институция и се дразни от показната религиозност.[15]

Оценки редактиране

Адам Гжимала-Шедлецки я определя като „гений на комуникативността“. Стефан Жеромски я описва като пророк на своето поколение.[16]

В началото на творческия си път става обект на множество спорове и на упреци от страна на католическото духовенство. „От миналото“ (Z przeszłości) (1881 г.) е оценено в „Пшегльонд Католицки“ по следния начин: „Мисълта ѝ е безбожна и богохулна. Опирайки се върху няколко преиначени и несигурни факта, в своите рими тя още веднъж хвърля в лицето на Църквата злощастната обида, която враговете ѝ неведнъж вече са хвърляли. Нова в тази обида е не самата мисъл, нова е само яростта“.[17]

Според Кшиштоф Томашик, Мария Конопницка е една от най-известните и едновременно с това най-осмиваните полски писателки, а творчеството и се е превърнало в синоним на националната графомания. Като доказателство за думите си той посочва: дискусията, започната от Кинга Дунин в текста ѝ „Полска литература или литературата в Полша“ (Literatura polska czy literatura w Polsce?), в която Конопницка е посочена като пример за лошо писане, което продължава да тормози децата в училище; твърдението на Гражина Борковска, която в сборника „Полски писателки“ определя Конопницка като: „Днес минава за второстепенна писателка“.[18]

Творчество редактиране

Мария Конопницка е авторка на сборници с новели и стихотворения, творби за деца и поеми. Превежда автори, като Герхарт Хауптман, Хайнрих Хайне, Паул фон Хайзе, Ярослав Връхлицки, Едмондо де Амичис, Габриеле д'Анунцио и Едмон Ростан.[19]

Сборници с новели редактиране

  • „Cztery nowele“ (1888)
  • „Moi znajomi“ (1890)
  • „Na drodze“ (1893)
  • „Nowele“ (1897)
  • „Ludzie i rzeczy“ (1898)
  • „Na normandzkim brzegu“ (1904)

За деца редактиране

  • „Śpiewnik dla dzieci“
  • „O Janku Wędrowniczku“ (1893)
  • „O krasnoludkach i sierotce Marysi“ (1896)
  • „Na jagody“ (1903)
  • „Szkolne przygody Pimpusia Sadełko“ (1905)
  • „Co słonko widziało“
  • „Stefek Burczymucha“
  • „Dym“
  • „Nasza szkapa“

Стихосбирки редактиране

  • „Poezje“, четири серии, (1881, 1883, 1886, 1896)
  • „Z mojej Biblii“ (1896)
  • „Linie i dźwięki“ (1987)
  • „Damnata“ (1900)
  • „Italia“ (1901)
  • „Drobiazgi z podróżnej teki“ (1903)
  • „Śpiewnik historyczny 1767 – 1863“ (1904)
  • „Ludziom i chwilom“ (1905)
  • „Nowe pieśni“ (1905)
  • „Głosy ciszy“ (1906)

Стихотворения (подбор) редактиране

  • „Zimowy poranek“ (1870)
  • „Kaliszowi“ (1888 i 1907)
  • „Memu miastu“ (1897)
  • „Rota“ (1908)
  • „Wolny najmita“
  • „W poranek“
  • „Tęsknota“
  • „Noc“
  • „Kubek“
  • „Jaś nie doczekał“
  • „Pieśń o domu“

Поеми редактиране

  • „Przez głębinę“ (1907)
  • „Pan Balcer w Brazylii“ (1910)
  • „Imagina“ (1913)

Преводи (подбор) редактиране

  • Gerhard Hauptmann, „Hanusia“
  • Heinrich Heine, „Atta Troll. Sen nocy letniej 1841 – 1842“
  • Paul Heyse, „Dziecię wieszczek“
  • Jaroslav Vrchlický, „Spartakus“
  • Edmondo De Amicis, „Serce“
  • Gabriele D'Annunzio, „Córka Joria. Tragedia pasterska“
  • Edmond Rostand, „Cyrano de Bergerac“ (съвместен превод с Влоджимеж Загурски)

Издания на български език редактиране

  • „Прометей и Сизиф“, Варна, Печатница на К. Николовъ. 1898, 47 с. (в превод на Георги Бакалов)
  • „На Нормандския бряг. Разкази“, С., Изд. „Хемусъ“.
  • „Сълзи и песни: Поезия и проза“, С., Изд. „Народна младеж“. 1961, 148 с. (съставител Куйо Куев)
  • „Джуджетата и Мариша. Приказна повест за деца“, С., Изд. „Народна младеж“. 1985, 218 с. (в превод на Райна Цветкова)
  • „Криста (сборник с разкази)“, С., Изд. „Народна култура“. 1988, 295 с. (в превод на Райна Цветкова и предговор на Калина Бахнева)

Бележки редактиране

  1. ↑ ((pl)) Колектив. Преводна рецепция на европейските литератури в България, Т. 4, Славянски литератури. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. ISBN 954-430-859-8. с. 173.
  2. ↑ Marek Herma: Świrski Jerzy Włodzimierz (pol.) polskaipetersburg.pl, 2016-04-16. [посещение 2017-04-05].
  3. ↑ O Marii Konopnickiej na stronie Liber Novus.
  4. ↑ Janina Pucek, Maria Konopnicka w: Minął miesiąc. Biuletyn Samorządowy Starostwa Powiatowego w Poddębicach, nr 11(15)/2008.
  5. ↑ Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Warszawa: Krytyka Polityczna, 2014
  6. ↑ Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Warszawa: Krytyka Polityczna, 2014
  7. ↑ Krzysztof Tomasik: Wielcy i niezapomniani: Maria Konopnicka
  8. ↑ Lena Magnone: Maria Konopnicka i Maria Dulębianka. [посещение 3 lutego 2010].
  9. ↑ Literatura polska. Przewodnik encyklopedyczny. Julian Krzyżanowski (red.). T. 1: A–M. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1984, s. 412. ISBN 83-01-05368-2.
  10. ↑ Sprawozdanie z działalności Towarzystwa Szkoły Ludowej za rok 1912. Kraków: 1913, s. LXXIII.
  11. ↑ Roman Warecki, Ołtarz i tron. Warszawa 1966, s.88 – 90.
  12. ↑ Iwona Kienzler, Maria Konopnicka rozwydrzona bezbożnica. Bellona Warszawa 2015, s. 226
  13. ↑ Praca zbiorowa, Upominki od narodu. Jubileusze, rocznice, obchody pisarzy,Żarnowiec 2010, s. 291 – 292
  14. ↑ wona Kienzler, Maria Konopnicka rozwydrzona bezbożnica. Warszawa 2015, s. 239
  15. ↑ Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Warszawa: Krytyka Polityczna, 2014
  16. ↑ Maria Konopnicka | Życie i twórczość | Artysta, Culture.pl [посещение 2019-03-22]
  17. ↑ Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Warszawa: Krytyka Polityczna, 2014.
  18. ↑ Krzysztof Tomasik | Publicysta i inni, Konopnicka pod maską Matki Polki, KrytykaPolityczna.pl, 15 listopada 2012 [посещение 2019-03-22]
  19. ↑ ((pl)) Kowalczyk, Janusz. Maria Konopnicka. culture.pl, 2014. Посетен на 20 юли 2018 г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Konopnicka в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мария_Конопницка&oldid=12197882“.