Марко Секулички
Марко Стоянов, известен като Секулички, е български хайдутин и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
| Марко Секулички | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
16 ноември 1848 г.
|
|---|---|
| Починал | 1928 г.
|
| Партия | Либерална партия (радослависти) |
| Семейство | |
| Деца | Димитър Секулички |
| Марко Секулички в Общомедия | |
Биография редактиране
Марко Стоянов е роден в 1848 година[1] в кратовското село Секулица, което тогава е в Османската империя, и по чието име е наричан Секулички. Завършва IV отделение. Заедно с брат си Никола (Кольо) Секулички става хайдутин и застават на чело на чета действаща в родния им край, както и в Кумановско и Велешко от 1870 до 1876 година като ликвидират зулумджиите Исмаил ага и Дели Мустафа.[2]
След 1878 година заминава за освободеното Княжество и се установява в Кюстендил. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в българската армия.
В Кюстендил се занимава с търговия и през 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет. Става член на ВМОК и участва активно в дейността на Кюстендилското дружество, но по-късно от май 1904 до май 1905 година е начело на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил.[3][4] Роднинска връзка го свързва с фотографа на ВМОРО от това време Анастас Новев.[5]
Подобно на други македонски дейци в Кюстендил, като Андон Чакъров, Секулички е активист на Либералната партия (радослависти).[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи заедно със сина си Димитър (16-годишен) в 1 рота на 7 кумановска дружина.[8] През 1923 година е арестуван от правителството на БЗНС по повод конфликта с ВМРО.[9]
Синът му Владимир загива в 1903 година като четник.
Родословие редактиране
| Стоян Секулички | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Марко Секулички (1848 – 1928) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Секулички (? – 1903) | Димитър Секулички (1896 – 1925) | Петър Секулички | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Заре Секулички (1892 – 1928) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Или в 1850 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 422.
- ↑ Известия на семинара по славянска филология при Университета в София, Софийски университет, Семинар по славянска филология, том 8 – 9, 1948, стр. 482.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
- ↑ Петров, Тодор. Организационните структури на ВМОРО (1903 – 1905), в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 57.
- ↑ Кърджилов, Петър, Светлопис за Илинден, в. Про и Анти, от сайта pro-anti.net, посетен на 3 юли 2010 г.[неработеща препратка]
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 368.
- ↑ РИМ Кюстендил, взето от сайта www.kyustendilmuseum.primasoft.bg на 3 юли 2010 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 134.