Марк Марий Грацидиан
Марк Марий Грацидиан (на латински: Marcus Marius Gratidianus; † ноември 82 пр.н.е.) римски политик, племенник на Гай Марий и роднина на Цицерон. Той е зет на Катилина, който е женен за сестра му Грациана.
| Марк Марий Грацидиан M.Marius Gratidianus | |
| римски политик | |
| Роден |
около 125 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 82 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Марии |
| Баща | Марк Грацидий[1][2][3] |
| Братя/сестри | Грациана[4][2][5] |
Биография редактиране
Син е на Марк Грацидий от Арпинум. Майка му е сестра на Гай Марий; той е осиновен от неговия брат Марк Марий.
През 87 пр.н.е. той започва военната си кариера като народен трибун при чичо си Марий. Той обвинява в предателство Квинт Лутаций Катул, който се самоубива заради това.
През 85 и 84 пр.н.е. Грацидиан е два пъти претор и издава едикт за проверка на лошокачествените денари и тяхното изтегляне от оборот.[6] Така се радва на голяма обич от народа и божествена почит. Сенека разказва за даването на жертви от напитки и храна пред неговите изображения.[7]
През 83 – 82 пр.н.е. Грацидиан е вероятно пропретор в Сицилия. През ноември 82 пр.н.e. Сула побеждава в битката при Колинийската врата привържениците на Марий и става диктатор. Сула дава заповед на Катилина и той убива зет си Марк Марий Грацидиан на гроба на Катул.[8]
Източници редактиране
- ↑ www.strachan.dk
- ↑ а б M. Marius (42) Cor. Gratidianus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 1786 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ www.strachan.dk
- ↑ 4105 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Цицерон, de officiis 3,20,80.
- ↑ Сенека, de ira 3,18,1 – 2: M. Mario, cui vicatim populus statuas posuerat, cui ture ac vino supplicabat, L. Sulla praefringi crura, erui oculos, amputari linguam manus iussit, et, quasi totiens occideret quotiens uulnerabat, paulatim et per singulos artus laceravit. Quis erat huius imperii minister? quis nisi Catilina iam in omne facinus manus exercens? Is illum ante bustum Quinti Catuli carpebat grauissimus mitissimi uiri cineribus, supra quos vir mali exempli, popularis tamen et non tam inmerito quam nimis amatus, per stilicidia sanguinem dabat. Die Verehrung erfolgte also schon vor seiner Ermordung.
- ↑ Квинт Асконий Педиан: orationum Ciceronis quinque enarratio 84.