Марсел Байер
Марсел Байер (на немски: Marcel Beyer) е немски поет, белетрист и есеист. Носител на наградата „Георг Бюхнер“ за 2016 г.
| Марсел Байер Marcel Beyer | |
 Марсел Байер през 2012 г. | |
| Роден | 23 ноември 1965 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | стихотворение, роман, разказ, есе |
| Награди | „Бременска литературна награда“ (2015) „Награда Георг Бюхнер“ (2016) |
| Подпис |  |
| Марсел Байер в Общомедия | |
Биография и творчество редактиране
Марсел Байер израства в градовете Кил и Нойс. От 1987 до 1991 г. следва германистика, англицистика и литературознание в университета на Зиген. През 1992 г. защитава магистерска теза върху творчеството на Фридерике Майрьокер. След 1987 г. възникват неговите пърформанси. От 1989 г. заедно с Карл Риа издава в Зигенския университет поредицата „Забравените поете на модернизма“. От 1990 до 1993 г. сътрудничи като редактор в литературното списание „Концепти“. Още от 1992 до 1998 г. пише статии за музикалното списание „Спекс“.
Като гостуващ писател Байер пребивава през 1996 г. в Университетски колеж Лондон, през 1998 г. в Университете Уорвик в Ковънтри, а през 2008 г. - в Института Макс Планк по история на науката в Берлин, Далем.[1] Марсел Байер е член на Академията на изкуствата в Берлин, на Немската академия за език и литература в Дармщат и на ПЕН клуба на Германия.
Първончано Марсел Байер изпитва силно влияние от поезията на Фридерике Майрьокер и от авторите на френския „нов роман“ (nouveau roman). Пише поезия, есеистика и романи, в които главно разглежда немската история – особено времето на националсоциализма.
През 2016 г. Байер е удостоен с престижната награда „Георг Бюхнер“. В изложението на Немската академия за език и литература по присъждането се казва: „Неговите текстове са смели и нежни, изпълнени с познание и неподкупност. Така в продължение на три десетилетия е възникнало неповторимо творчество, което прави света да изглежда едновременно удивително познат и сияещо нов.“[2]
След 1996 г. Марсел Байер живее в Дрезден.
Библиография редактиране
- Kleine Zahnpasta, Gedichte 1987/1989, 1989
- Walkmännin, Gedichte 1988/1989, 1990
- Das Menschenfleisch, Roman, 1991
- Brauwolke, 1994
- Flughunde, Roman, 1995
- Летящи кучета, изд.: Балкани, София (2012), прев. Борис Минков
- HNO-Theater im Unterhemd, 1995
- Falsches Futter, Gedichte, 1997
- Spione, Roman, 2000
- Zur See, 2001
- Erdkunde, 2002
- Nonfiction, Essays, 2003
- Vergeßt mich, Erzählung, 2006
- Aurora. Münchner Reden zur Poesie, 2006
- Kaltenburg, Roman, 2008
- Arbeit Nahrung Wohnung. Bühnenmusik für vierzehn Herren
- IQ. Testbatterie in 8 Akten, Opernlibretto, 2012
- Putins Briefkasten, Erzählungen, 2012
- Graphit, Gedichte, 2014[3]
- XX. Lichtenberg-Poetikvorlesungen, 2015
- Im Situation Room: der entscheidende Augenblick. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2015, 2015
- Rede an die Sprache: es kommt ein A, 2016
- Muskatblüt, Zwiesprachen – Eine Reihe des Lyrik Kabinetts München, 2016
- Das blindgeweinte Jahrhundert, Essay, 2017[4]
Награди и отличия редактиране
- 1991: Rolf-Dieter-Brinkmann-Stipendium
- 1991: „Награда Ернст Вилнер“ към „Награда Ингеборг Бахман“
- 1991: „Поощрителна награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия за литература“
- 1994: Stipendiat der Stiftung Niedersachsen, für Flughunde
- 1995: „Награда на немската критика“
- 1996: „Берлинска литературна награда“
- 1996: Johannes-Bobrowski-Medaille
- 1997: „Награда Уве Йонзон“
- 1998: „Награда Хорст Бинек за поезия“ (поощрение)
- 1999: „Награда Лесинг“ на Саксония (поощрение)
- 2000: Jean-Paul-Literaturförderpreis der Stadt Bayreuth
- 2001: „Награда Хайнрих Бьол“
- 2003: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Тюбинген“
- 2004: „Шпихер: литературна награда Лойк“
- 2006: „Награда Ерих Фрид“
- 2008: „Награда Йозеф Брайтбах“
- 2008: Nominierung zum Deutschen Buchpreis, für Kaltenburg
- 2008: Liliencron-Dozentur
- 2010: Stipendium der Deutschen Akademie Rom Villa Massimo
- 2012/2013: Stadtschreiber von Bergen
- 2013: Ernst-Jandl-Dozentur für Poetik der Universität Wien
- 2014: „Награда Клайст“[5]
- 2014: Oskar Pastior Preis[6]
- 2014: Lichtenberg-Poetikdozentur
- 2015: „Бременска литературна награда“, für Graphit. Gedichte
- 2016: „Дюселдорфска литературна награда“[7]
- 2016: „Награда Георг Бюхнер“[8][9][10]
Източници редактиране
- ↑ Marcel Beyer als Writer in Residence, Max-Planck-Institut für Wissenschaftsgeschichte, 2008
- ↑ Marcel Beyer erhält den Büchner-Preis 2016, boersenblatt.net, 28. Juni 2016
- ↑ „Graphit“ von Marcel Beyer: Wenn sich der Wortschatz öffnet, Rezension von Tobias Lehmkuhl im Deutschlandfunk vom 12. Februar 2015
- ↑ Rezension von Lothar Müller in Süddeutsche Zeitung Nr. 88 vom 15./16./17. April 2017, S. 20.
- ↑ Hortensia Völckers verleiht den Kleist-Preis an Marcel Beyer, Buchmarkt.de vom 12. Mai 2014 // Архивиран от оригинала на 2016-03-13. Посетен на 2017-12-11.
- ↑ Offenes poetisches Gelände, Börsenblatt, 2014-05-27
- ↑ Marcel Beyer wird Düsseldorfer Literaturpreisträger, rp-online.de
- ↑ Marcel Beyer erhält Georg-Büchner-Preis, zeit.de, 28. Juni 2016
- ↑ Er trägt den Nicki der Geschichte, Kommentar Helmut Böttiger zeit.de
- ↑ Vanillesauce im Auge, Tilman Spreckelsen: Bericht von Preisverleihung und Rede, FAZ.net
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Марсел Байер- ((de)) Биографични данни за Марсел Байер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Марсел Байер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Марсел Байер в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2017-12-12 в Wayback Machine.
- ((de)) Марсел Байер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Марсел Байер в Personensuche
