Март Лаар (на естонски Mart Laar) е естонски историк и политик от партията Съюз Pro Patria. Като министър-председател на Естония от 1992 до 1994 и от 1999 до 2002 той провежда радикални икономически реформи, довели до превръщането на страната в т.нар. Балтийски тигър.

Март Лаар
Mart Laar
естонски политик
Роден
22 април 1960 г. (63 г.)
Учил вТартуски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Март Лаар в Общомедия

Март Лаар завършва история в Университета в Тарту през 1983. След това е учител по история в Талин и автор на няколко книги върху историята на Естония и Русия. За известно време е председател на Съвета на историците към Фондацията за естонско наследство, на Дружеството за съхранение на естонската история и на Дружеството на студентите по естонски.

Март Лаар е член на партията Съюз Pro Patria и на 21 октомври 1992 е избран от парламента за министър-председател, след като е предложен от президента Ленарт Мери. През 1994 парламентът го отстранява с вот на недоверие, като посткомунистическата опозиция го обвинява, че е излъгал народа. Пет години по-късно Март Лаар се завръща на поста със задачата да изведе икономиката от рецесията и да поведе страната към членство в Европейския съюз. Той остава начело на правителството до 2002, когато подава оставка.

Външни препратки редактиране

Тийт Вахи министър-председател на Естония (1992 – 1994) Андрес Таранд
Март Сийман министър-председател на Естония (1999 – 2002) Сийм Калас
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mart Laar в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​