Маточина

вид растение
Тази статия е за вида растения. За селото в България вижте Маточина (село).

Маточината (Melissa officinalis) е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, растящо в Южна Европа и Средиземноморието.

Обикновена маточина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
род:Маточина (Melissa)
вид:Обикновена маточина (M. officinalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Обикновена маточина в Общомедия
[ редактиране ]

Особености редактиране

На височина достига 70 – 150 cm. Листата имат лека миризма на лимон. В края на лятото се появяват малки цветове, пълни с нектар. Те привличат пчели, откъдето идва и наименованието на растението - Melissa (гр. „пчела“).

Разпространение и използване редактиране

За родина на маточината се смятат земите около Средиземно море. Култивира се в много страни на Европа и Северна Америка. В България расте в храсталаци и редки гори, по тревисти и каменисти места из цялата страна.

Надземната част на маточината е използвана от древните гърци и римляните заради приятния ѝ освежителен мирис, напомнящ този на лимонова кора. Ароматът се дължи на терпените цитронелал, цитронелол, цитрал и гераниол. В България се използва за приготвяне на чай, а отделно – за приготвяне на болета и ликьори. Също така, традиционно маточината е използвана за улавяне на рояци от диви пчели или нови рояци, отделящи се от стар кошер.[1]


  1. Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 156 – 157.