Мачево
Мачево (на македонска литературна норма: Мачево) е село в Северна Македония, община Берово.
| Мачево Мачево | |
| — село — | |
 | |
  Мачево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Берово |
| Географска област | Малешево |
| Надм. височина | 791 m |
| Население | 206 души (2002) |
| Пощенски код | 2332 |
| Мачево в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в историческата област Малешево.
История редактиране
В много местности около Мачево се срещат могили и останки от селища, крепости и църкви от неолита (Воднико), елинизма (Мачево), римската епоха (Карагюзлия, Кременище, Мачевски чуки, Могила, Цуцуло, Человеко), Късната Античност (Градище, Гробище, Манастир).[1]
В края на XIX век Мачево е българско село в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мачево (Matchévo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 384 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мачево е населявано от 340 жители българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на Мачево е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мачево има 264 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Мачево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
На 13 март 1915 година сръбските власти убиват поп Ефтим Стойков, 58-годишния Атанас Нешков, 43-годишния Арсо Железеров.[6]
Църквата „Свети Атанасий“ е от 1932 година.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 206 жители, всички македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 206 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Мачево
Георги Стоилов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Димитров Кутруля[9]
Методи Стамболиски (р. 1947) – военен, началник на Генералния щаб на Армията на Северна Македония (2001 – 2004)
Бележки редактиране
- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 123
- ↑ Цркви и манастири // Посетете го Берово. Архивиран от оригинала на 2016-05-13. Посетен на 2 септември 2016.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37