Мегрелия-Горна Сванетия
Мегрелия-Горна Сванетия (на грузински: სამეგრელო-ზემო სვანეთი, Самегрело-Земо Сванети) е една от 12-те историко-географски области (региони) на Грузия, включваща историческите области Мегрелия (или Самегрело) и Горна Сванетия (или Земо Сванети). Площ 7442 km² (3-то място по големина в Грузия, 10,69% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 320 800 души[1] (5-о място по население в Грузия, 8,07% от нейното население). Административен център град Зугдиди. Разстояние от Тбилиси до Зугдиди 300 km.
| Мегрелия-Горна Сванетия სამეგრელო-ზემო სვანეთი Самегрело-Земо Сванети | |
.svg) | |
| Страна |  Грузия |
|---|---|
| Адм. център | Зугдиди |
| Площ | 7442 km² |
| Население | 320 800 души (2018) 43,1 души/km² |
| Райони | 8 + 1 |
| Губернатор | Александър Моцерелия |
| Официален сайт | szs.gov.ge |
| Мегрелия-Горна Сванетия в Общомедия | |
Историческа справка редактиране
Около средата на 16 век Мегрелското феодално княжество се отделило от Имеретинското царство и неговите владетели от рода Дадиани признавали само номинално властта на Имеретинските царе. До началото на 17 век в състава на Мегрелското княжество влизала и територията на днешна Абхазия. В края на 17 век династията Дадиани била свалена от власт от рода Чиковани начело с Каций Чиковани. Синът на Каций Георгий приел фамилията на предишните владетели на княжеството – Дадиани. През 1803 г. владетелят на Мегрелското княжество Георгий (да не се бърка с първия Георгий) приел руско поданство. През 1857 г. управителят на Кавказ княз Барятински въвел в княжеството руско управление и юридически Мегрелското княжество прекратило съществуването си през 1867 г.[2]
След разпада на Грузинското царство в средата на 16 век част от историческата област Сванетия влязла в състава на Мегрелското княжество. Останалата част се подчинявала на имеретинските царе и се поделяла на Свободна Сванетия и Княжеска Сванетия (владенията на князете Дадешкелиани). През 1857 – 59 г. княжеската власт в Сванетия била прекратена. Населението на областта се занимавало основно със скотовъдство и земеделие, а във високопланинските части на областта, заедно със слабо развитите феодални отношения дълго време се съхраняват остатъците от общинния строй.[3]
Най-старият град в областта е Поти, признат за такъв през 1578 г. Останалите 7 града са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1918 г. (Зугдиди) и 1921 г. (Сенаки) до 1982 г. (Мартвили).
Географска характеристика редактиране
Мегрелия-Горна Сванетия се намира в северозападната централна част на Грузия. На север граничи с руските републики Карачаево-Черкесия и Кабардино-Балкария, на севеозапад – с Абхазия, на изток – с Рача-Лечхуми и Долна Сванетия и Имеретия, на юг – с Гурия, а на югозапад се мие от водите на Черно море (38 km брегова ивица). В тези си граници заема площ от 7442 km² (3-то място по големина в Грузия, 10,69% от нейната площ). Дължина от север на юг 150 km, ширина от запад на изток от 38 до 100 km.[4]
На север, по границата с Русия, на протежение около 100 km се простира Главния или Вододелен хребет на Голям Кавказ. В най-източната му част (на територията на Горна Сванетия), на границата с Русия се издига връх Шхара 5193 m (), най-високата точна на региона и на цяла Грузия. От Главния хребет на юг се отделят три мощни хребета Сванетски (връх Лейла--Лехели 4008 m), Кодорски (връх Ходжал 3313 m) и Егриски (връх Чатагвала 3226 m), които обхващат повече от половината от територията на региона. Между тях от изток на запад, югозапад и юг е разположена дълбоката междупланинска долина на река Ингури. Районите разположени южно от Егриския хребет са заети от ниски предпланински възвишения с максимална височина до 2025 m. Южните и югозападните части на областта са заети от западната част на Колхидската визина. Най-големите реки протичащи по територията на областта са: Риони (най-долното течение) с десния си приток Цхенисцкали, Ингури и Хоби. 96% от територията на Горна Сванетия се намира на височина над 1000 m, а 65,8% – над 2000 m. Умереният климат, природните красоти и защитената флора и фаена на областта дават възможност за развитието на зимния и летния туризъм.
Население редактиране
На 1 януари 2018 г. населението на Мегрелия-Горна Сванетия е наброявало 320 800 души[1] (5-о място по население в Грузия, 8,07% от нейното население). Гъстота 43,1 души/km².
Административно-териториално деление редактиране
В административно-териториално отношение регионът Мегрелия-Горна Сванетия се дели на 8 административни района (общини), 8 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 7 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km²) |
Население[1] (2018 г.) |
Административен център | Население[1] (2018 г.) |
Разстояние до Зугдиди (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Град с областно подчинение | ||||||
| 1. Поти | 65 | 41 731 | гр. Поти | 41 731 | - | |
| Административен район (община) | ||||||
| 1. Абашки | 321 | 20 845 | гр. Абаша | 4941 | 57 | |
| 2. Зугдидски | 682 | 103 259 | гр. Зугдиди | 42 998 | - | |
| 3. Мартвилски | 881 | 32 566 | гр. Мартвили | 4425 | 88 | |
| 4. Местийски | 3045 | 9501 | сгт Местия | 1973 | 134 | |
| 5. Сенакски | 521 | 36 939 | гр. Сенаки | 21 596 | 47 | |
| 6. Хобски | 725 | 29 247 | гр. Хоби | 4242 | 27 | |
| 7. Целенджихски | 647 | 24 776 | гр. Целенджиха | 3847 | 22 | гр. Джвари |
| 8. Чхоруцки | 619 | 22 309 | сгт Чхороцку | 33 141 | 28 |
Източници редактиране
- ↑ а б в г Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994—2018 гг. // Национальная статистическая служба Грузии. Архивиран от оригинала на 2018-07-23. Посетен на 29 октября 2018.(англ.)
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Мегрельское княжество, т. 15, стр. 552
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сванетия, т. 23, стр. 23
- ↑ Грузия // Энциклопедия Кольера. Открытое общество, 2000.