Медея (филм)

„Медея“ (на италиански: Medea) е италиански филм от 1969 година, на режисьора Пиер Паоло Пазолини, заснет по негов сценарий. В главните роли е Мария Калас (в ролята на Медея).

Медея
Medea
Режисьори	Пиер Паоло Пазолини
Продуценти	Франко Роселини
Сценаристи	Пиер Паоло Пазолини
Базиран на	Древногръцка митология
В ролите	Мария Калас
Музика	Пиер Паоло Пазолини Елза Моранте
Оператор	Енио Гуарниери
Монтаж	Нино Барали
Сценография	Данте Ферати
Костюми	драма фентъзи
Премиера	28 декември 1969 (Милано)
Времетраене	106 минути
Страна	Италия Франция ФРГ
Език	италиански
Външни препратки
IMDb Allmovie
Медея в Общомедия

Сюжет

Филмът е разделен на три основни части – архаична, преходът към нов живот (по пътя от Колхида за Коринт през Йолк) и събитията в Коринт. Като цяло може да се каже, че филмът е удивително симетричен, със сдвоени събития, отекващи в различните части. 

Пазолини започва филма с авторски провокативен монолог на кентавъра (бащинска позиция срещу майчинска), което показва, че филмът още от първата минута се различава коренно и от митологията, и от Античността. Кентавърът разказва на Язон за родословното си дърво и за златното руно. В началото Язон е представен като малко момче, без никакви дрехи, което не разбира съвсем нищо от това, което кентавърът му говори. Историята, която му разказва, се оказва твърде дълга и скучна за малкия Язон и той заспива по средата ѝ.

По-нататък във филма се представя възпроизвеждането на един ритуал за завръщането на плодородието на земята, в който се прави жертвоприношение, в което се принася човек. Този ритуал е характерен за варварското племе, от което е и самата Медея. Налице е прототип на кръста – древна вилица, която по-късно се появява като опора, с която Абсирт сваля златното руно, помагайки на Медея да го открадне. Жертвоприношението се осъществява по следния начин: жертвата е момче покрито със злато и намазано с червена боя, символизиращи хляба и виното. След това го разкъсват на парчета и всяка част от тялото му се закопава в земята, а с кръвта му се намазват листата на растенията. След извършването на жертвоприношението всички от племето си слагат маски и започват да изпълняват ритуални танци.

Медея и Язон се срещат в храма, където се намира златното руно. Той прекрачва прага на храма, а след това се връща назад. Медея първоначално не го вижда, а изпада в „специално“ състояние, което също може да се определи като някакъв ритуал. След „припадъка“ Медея отива към прозореца, за да сбогува с Колхида. Язон напуска Колхида заедно с аргонавтите и тръгва за Коринт. Медея открадва златното руно с помощта на брат си Абсирт и на колесница също напуска Колхида. По пътя Медея среща Язон, той гали златното руно. Срещата им завършва с убийството на Абсирт, което самата Медея извършва. Убийството наподобява ритуала на жертвоприношението – тялото му е разсечено с брадва и разпръснато. По петите им са тръгнали колхидци, разбирайки за изчезването на руното. Медея и Язон, защото колхидците виждат разкъсаното тяло, разбират чие е и започват да го събират, за да го представят пред всички в Колхида и да покажат доказателство за това какво е извършила Медея.

След това във филма се представя пристигането на Язон и Медея в Йолк и предаване на руното в ръцете на чичото на Язон – Пелий. В Йолк Медея сваля кралските си одежди и ги заменя с традиционните за тамошните жени дрехи.

В третата част от филма се представя разговорът на Язон с двама кентаври в Коринт. След продължителен диалог единият от кентаврите, който се вижда в самото начало на филма, казва нещо на Язон, свързано с Медея. Язон се хваща за главата, но след това бързо забравя и отива на поляната да танцува с другите коринтци. Медея вижда как Язон танцува щастливо на площада и неговата радост става повод за сълзите ѝ. Тя се прибира вкъщи и се оттегля в стаята си. Медея разбира за предателството на Язон, женейки се за Главка, и е готова да си отмъсти. За да го направи, тя демонстрира смиреността си и готовността си да приеме брака на Язон и Главка.

Доста интересна е частта от филма, в която Медея изпраща синовете си да занесат дар на Главка. Всъщност дарът, който Медея изпраща, са нейните дрехи, с който тя пристига в Йолк. Във филма са представени два варианта на това как Главка умира първият е, когато облича дрехите подарени ѝ от Медея и слага лавровия венец, поглеждайки се в огледалото тя започва да гори. Баща ѝ – Креон, се опитва да я спаси, но и той изгоря с нея. Вторият начин е, когато Главка облича дрехите, слага лавровия венец, но изпитва нетърпима болка. В пристъпа на ужас тя излиза навън и се хвърля от стените на двореца.

Интересна е и частта, в която Медея убива децата си. Преди да ги убие тя ги приспива с песен. Към края на филма се вижда горящият Коринт и се представя разговорът между Медея и Язон, който желае да вземе телата на мъртвите си деца. Медея не пожелава да му ги даде, казвайки, че всичко вече е свършено. Тя е съкрушена, плаче – това е първият ѝ вик, който чуваме в последните минути от филма.

Край на разкриващата сюжета част.

В ролите

Изпълнител	Роля
Мария Калас	Медея
Масимо Джироти	Креон
Маргарет Клементи	Главка
Лоран Терзиеф	Хирон
Джузепе Джентиле	Язон
Пол Джабара	Пелий

Източници

• Екатерина Завершнева о Пьере Паоло Пазолини

Външни препратки

• „Медея“ в Internet Movie Database
• „Медея“ в Allmovie
• „Медея“ в Rotten Tomatoes