Медянката (Coronella austriaca) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в голяма част от Европа и в Близкия изток.

Медянка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Смокообразни (Colubridae)
род:Медянки (Coronella)
вид:Медянка (C. austriaca)
Научно наименование
Laurenti, 1768
Разпространение
Медянка в Общомедия
[ редактиране ]

Описание редактиране

На дължина достига до 65 cm, в много редки случаи – до 90 cm. На цвят е сива, понякога с кафеникав оттенък, но има и форми с бакъреночервена окраска, откъдето идва и името „медянка“. По гърба си има неправилни тъмни петна, наподобяващи слабо зигзаговидната окраска на усойницата, поради което неопитни хора я бъркат с нея и неоправдано я смятат за опасна. Лесно се отличава от другите наши змии по тъмната ивица, която преминава през окото.

Разпространение редактиране

Разпространена е в цяла Европа с изключение на Сардиния, Корсика, Ирландия, Шотландия, Скандинавския полуостров северно от 63° с.ш., Северна Русия и по-голямата част от Пиренейския полуостров. Среща се и в Северна Турция, района на Кавказ, Северен Иран и Западен Казахстан. В България е разпространена в цялата страна до надморска височина 1600 m. В региона на София се среща в планина Плана и Витоша.

Местообитание редактиране

Медянката предпочита редки гори в близост до скалисти местности и сипеи. При заплаха понякога използва подземните тунелите на червеите, за да се скрие.

Хранене редактиране

Активна е през деня и се храни главно с гущери. По-едрите екземпляри ядат и гризачи и насекомоядни, рядко жаби и малките на птици.

Размножаване редактиране

В края на лятото или началото на есента женските раждат 2 до 15 малки, които са дълги 125 – 170 mm.

Още редактиране

Медянката не е отровна, но при опит за улавяне съска и хапе.

Подвидове редактиране

  • C. a. acutirostris
  • C. a. austriaca
  • C. a. fitzingeri

Източници редактиране

  1. Coronella austriaca (Laurenti, 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Coronella austriaca в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​