Мезотерапията представлява терапия на средния слой на кожата, наречен „мезодерма“. Терминът „мезотерапия“ произхожда от гръцката дума μέσος – „среден“ и θεραπεία – „терапия“. Чрез мезотерапията се въвеждат различни активни вещества дълбоко в мезодермата. Мезотерапията дава възможност за усвояването на специфични за кожата вещества на дълбочина, която не може да се постигне при използване на козметични продукти (кремове). Методът е конкурент на пластичната хирургия. Много дерматолози са разтревожени от популярността на метода, тъй като не подлежи на контрол от здравните власти.

Мезотерапията може да бъде иглена или безиглена в зависимост от метода, по който се въвеждат активните вещества в кожата.

Иглена мезотерапия редактиране

Техниката е използвана за първи път през 1952 г. от френския лекар Мишел Пистор. Около 3 десетилетия по-късно Френската медицинска академия официално признава мезотерапията като част от традиционната медицина.

Стандартно за процедурата се използва инструмент като игла, мезо ролер, мезо молив, хидро игла или пистолет.

Безиглена мезотерапия редактиране

Безиглената мезотерапия представлява безиглено вкарване на активни вещества (серуми) в мезодермата. Безиглената мезотерапия е високоефективна, безболезнена и безопасна процедура.

Безиглената мезотерапия се прилага с помощта на апарат за безиглена мезотерапия, който използва метода на електропорацията и електроосмозата. Този метод спомага за отварянето на водните канали на кожата, по които се въвеждат активните вещества в кожната тъкан.

Безиглената мезотерапия възниква в началото на XXI век в Европа. Този метод се налага бързо в козметичната индустрия, тъй като е безболезнен и в същото време ефективен способ за вкарване на серуми.

Външни препратки редактиране