Мелисургос
Мелисургос или Лезик (на гръцки: Μελισσουργός, до 1926 Λουτζίκ, Лудзик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония.
| Мелисургос Μελισσουργός | |
| — село — | |
 Икона на Свети Антоний от църквата „Свети Георги“ | |
  Мелисургос  Мелисургос  Мелисургос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 99 m |
| Население | 477 души (2001) |
География редактиране
Мелисургос е разположено в центъра на северната част на Халкидическия полуостров.
История редактиране
Средновековие редактиране
Селото е споменато за пръв път като Лозики (Λοζίκι ) в документ от 1141 година и оттогава до 1342 година се споменава в значителен брой документи – описания, хрисовули, записи.[2]
На частна собственост в рамките на селището до 1985 година е запазена кула от късновизантийската епоха с мраморна врата и свод над нея. Кулата е разрушена малко след обявяването ѝ за защитен паметник.[2]
В местността Кастри на 5 km югоизточно от сегашното селище, на коларския път, свързващ района на езерата с хълмовете на Халкидика, на два съседни хълма има останки от сгради, от крепостна стена в югозападната част на северния хълм[2] и от раннохристиянска базилика на плоското било на южния.[3]
Близо до Кастри е разположена византийската манастирска кула Бургас, издигаща са не върха на хълма на десния бряг на едноименната река. Запазена е и стената обграждаща собствеността на Хилендар.[3]
В Османската империя редактиране
Лозик е споменато в османски документи от XV век, а в XVII – XVIII е въглищарско село. По време на потушаването на Халкидическото въстание в 1821 година селото е унищожено напълно.[2]
Църквата „Свети Георги“ в Лезик е от 1850 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лудзики (Loutziki), Ардамерска епархия, живеят 250 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лезикъ живеят 136 жители турци и 160 гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Олезик (Olezik) има 230 жители гърци и работи гръцко училище.[7]
В Гърция редактиране
В 1912 година по време на Балканската война в Лезик влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Λουτίτζια Μαχαλάδες) има 1030 жители.[8] До 2011 година Мелисургос е част от дем Аполония.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 35. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012