Мелхиор
В металургията, мелхиорът е сплав на мед, основно с никел (5-30%). Името му идва от на италиански: melchior, което от своя страна е версия на френски: maillechort, в чест френските изобретатели на тази сплав, Maillot и Chorier.
Терминът „мелхиор“ понякога се отнася не само за медно-никелови сплави, но също така и за тройни сплави на мед с никел и цинк („Алпака“) и дори за посребрен месинг. Мелхиорът лесно се деформира под налягане, както в горещо, така и в студено състояние. След закаляване, има якост на опън от около 40 кг/mm2. Най-ценното свойство на мелхиора е неговата висока устойчивост на корозия в атмосферата, в прясна и морска вода. Сплав с 30% Ni, 0,8% Fe, до 1% Mn и 68,2% Cu се използва в корабоплаването. Благодарение на никела, мелхиорът, за разлика от месинга и бронза, не е с жълт, а със сребрист цвят. Заедно с високата си устойчивост на корозия, този сребрист цвят го прави предпочитан за производството на домашни прибори.[1]
Източници редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Melchior (alloy) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |