Мензил

държавна пътна станция в Османската империя

Мензил или мензилхане е държавна пътна станция в Османската империя. В класическия период мензилите снабдяват куриери и османски функционери с провизии и коне.

Мензилите се създават със султански фермани, в които се указва количеството провизии и фураж, с които следва да разполага съответната станция, както и броят коне. В зависимост от обезпечеността с коне и провизии мензилите се делят на степени. Средствата за издръжка на мензилите могат да се променят през отделните години; те са част от т. нар. местни разходи. През втората половина на ХVІІ век в границите на днешна България са разположени около 50 мензила.[1]

За адмнистрирането на мензилите отговаря отдела мензил-халифеси в канцеларията Мевкуфат-калеми.[2]

Поддържани са и т. нар. речни мензили или корабни мензили (каик мензили). През 1697 година от Рахова до Белград са определени 15 мензили.[3] От същата година за заемане на коне се заплаща наем от 10 акчета за всеки час път. Смята се, че през ХVIII век пътниците, пътуващи по частни дела, ползващи мензилски коне срещу подкуп, са повече от държавните чиновници, за които пътните станции не могат да подсигурят коне.[2]

Към ХVІІІ век мензилите са трансформирани в пощенски станции.[1]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Грозданова, Елена. Многоликите пътища на мира и войната, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 19-21.
  2. а б Антов, Александър. Пътна система и налагането на османска власт, в: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от ХIV-ХVIII век. Международна научна конференция Велико Търново, 20-22 май 1987 година, Велико Търново 1992, с. 221-222.
  3. Атанасов, Християн. В Османската периферия: Общество и икономика във Видин и околността през ХVІІІ век, София 2008, с. 114-115.