Местен падеж

Местният падеж, или локативът (на латински: casus locativus), е падеж, който преди всичко означава място на действие или местоположение на обект, откъдето идва и названието на падежа. В общи линии в новобългарския език на този падеж съответства конструкция с някой от предлозите „в“, „на“, „при“. Местният падеж принадлежи към една група падежи заедно с лативния (падеж за направление) и отделителния падеж.

Местният падеж в различни езици

Местният падеж съществува в много езици, например алтайските, индоевропейските и уралските езици.

Индоевропейски езици

Местният падеж (наричан в руската граматика предложен падеж) се среща:

• в повечето съвременни славянски езици и в балтийските езици;
• в някои класически индоевропейски езици, например в санскрит и в латинския език;
• в някои съвременни индийски езици, например марати, в който аблативният падеж е изчезнал, или при необичайна архаична употреба в някои съвременни индийски езици.

Славянски езици

В съвременните славянски езици, в които е запазена падежната система, местният падеж се използва само с предлози, поради което на руски е наречен предложный падеж. В праславянския, а също така в старобългарския език се среща безпредложен местен падеж:

(архиепископ в Цариград);

(и момчето оздравя в същия час) (Матей, 17:18).

Освен това има редица наречия за място, образувани от форми за местен падеж:

(горе), (), , , и т.н.

Безпредложният местен падеж в старобългарския език е сравнително рядък, но напълно живи са формите след глаголи като  ,   (да се докосна), например:

(Кой се допря до дрехите ми?) (Марко, 5:30);

, (Понеже [Той] бе изцерил мнозина, [тъй че, които имаха недъзи,] наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.) (Марко, 3:10).

Местният падеж в славянските езици обикновено има следните значения:

• Обект на реч, мисли, чувства, състояния и т.н.:

рус.:

Говорить об успехах науки

(говоря за успехите на науката);

рус.:

Сказка о рыбаке и рыбке

(Приказка за рибаря и рибката);

хърв.:

U to vrijeme nitko nije mislio o raketama i svemiru.

(По това време никой не мислеше за ракети и космос.);

ст.б.:

(А за онзи ден и час никой не знае) (Марко, 13:32).

• Време на действие:

рус.:

В августе я уеду в отпуск.

(През август ще замина в отпуск.);

хърв.:

U rujnu počinje školska godina.

(През септември започва учебната година.);

ст.б.:

(и двамата бяха в напреднала възраст) (Лука, 1:7).

• Място на действие:

рус.:

Летом я был в деревне.

(През лятото бях на село.);

хърв.:

Stric stanuje u Rijeci.

(Чичо ми живее в Риека.);

ст.б.:

(Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име) (Лука, 1:61).

• Оръдие на действие:

рус.:

играть на рояле

(свиря на роял);

хърв.:

Uživam svirati na violončelu.

(Доставя ми удоволствие да свиря на виолончело.).

• Начин на действие:

рус.:

отвернутся в негодовании

(да се отдръпна с негодувание);

• Признак на предмет:

рус.:

лицо в морщинах

(лице [покрито] с бръчки).

Остатъци от местен падеж в съвременния български език

В развоя на българския език най-рано изчезват онези падежи, които още в старобългарския започват да се използват само с предлози, а именно творителният и местният.

В съвременния български език обаче се срещат остатъци от форми на местен падеж в единствено число, предимно в наречия от именен произход:

• за време: зиме, лете, лани, есени, пролети;
• за място: горе, долу;
• за начин: добре, зле и т.н.

Срещат се и при бивши съществителни, понастоящем преосмислени като наречия:

• вкъщи, наяве.

Остатъци от форми на местен падеж в множествено число обаче не се откриват в съвременния български език.

Турски

Местен падеж съществува в турския език. Образува се с окончанията -da за твърда основа и -de за мека основа:

bura (това място) – burada (тук);

elim (моята ръка) – elimde (в моята ръка).

Фински

Във финския език има два други падежа с функцията на местен: инесивен („в“ падеж), който означава местоположение вътре в даден обект, и адесивен („на“ падеж), който означава местоположение извън даден обект или място. Старият уралски местен падеж все още се използва в някои изрази във финския език, например:

• ulkona (навън);
• kotona (в къщи).

Във финската граматика местният падеж се разглежда като преминал в есивния (уподобителния падеж). Неговото окончание е -na/-nä.

Инари-саамски

В инари-саамския език окончанието за местен падеж е -st:

• kyeleest (в езика);
• kieđast (в ръката).

Унгарски

В унгарския език има девет подобни падежа, но името местен падеж съответства на формите, окончаващи на -t/-tt, използвани само при имената на няколко града, заедно с инесивния и супересивния (повърхностния) падеж. Местният падеж се открива и в няколко наречия за място и следлози. В съвременния унгарски език този падеж не е продуктивен.

Примери:

• Имена на градове:

Győrött (също и Győrben),

Pécsett (също и Pécsen),

Vácott (също и Vácon),

Kaposvárt и Kaposvárott (също и Kaposváron),

Vásárhelyt (също и Vásárhelyen);

• Наречия за място:

itt (тук),

ott (там),

imitt (ей тук),

amott (ей там),

alatt (под),

fölött (над),

között (между/сред),

mögött (зад)

и т.н.

Окончанията -ban/-ben при имената на градове са в инесивен падеж, а -on/-en/-ön са в супересивен падеж.

Японски

В японския език във функцията на местен падеж се използват форми за творителен падеж с окончание -de, например:

sabaku-no hoshi-de (на пустинната планета).

Използвана литература

• Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
• Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
• Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
• I.M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
• Стефан Младенов, История на българския език, С., 1979 (превод проф. Иван Дуриданов).
• Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, С., 1978.
• Граматика на съвременния български книжовен език, том 2, Морфология, С., 1983.
• Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, С., 1976.
• Добромирово евангелие. Български паметник от началото на XII век, С., 1975.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Locative case в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​