Уикипедия

Метакогниция

Метакогниция или метапознание (meta – над, отвъд) е „познание за познанието“, „мислене върху самия когнитивен процес“, „мислене относно мисленето“ или „знание за знанието“ [1]. Може да има различни форми: например включва знания за това кога и как да се използват конкретни стратегии за учене или за решаване на проблеми [1]. Има обикновено два компонента на метапознанието: знание за познавателните и съответно когнитивни процеси, и възможности, както и регулирането на тези когнитивните процеси [2].

Метапаметта се дефинира като знание за паметта и подходите и стратегиите на запомняне в мнемониката; това е особено важна форма на метакогниция [3].

Компоненти редактиране

  1. Декларативно познание: отнася се до знанието и разбирането на индивида като учащ и това какви фактори влияят върху неговото представяне. Декларативното познание може да бъде наречено и „познание за света“ [4] (виж епистемология).
  2. Процедурно знание: това е знание за това как нещата се правят. Този тип знание се представя като евристика и стратегии [2]. Високо ниво на процедурно знание може да позволи на индивидите / машините да извършват задачите по-автоматично, като това се постига чрез голямо разнообразие от стратегии имащи добра степен на ефективен достъп към тях [5].
  3. Кондиционално познание: това, което се отнася до условията и зависимостите от условията, това е знанието кога и защо да се използва декларативно или процедурно познание [6] Което от своя страна позволява на познавателните стратегии и извършването на задачите да става по-ефекктивно [7]

Други термини редактиране

Метаразбиране е тип метакогниция, която включва знание за коя версия на възприеманата информация е вярна и коя е невярна.

Стилове на учене се отнасят до различните теории, които се използват при различните подходи на учене.

Източници редактиране

  1. ↑ а б Metcalfe, J., & Shimamura, A. P. (1994). Metacognition: knowing about knowing. Cambridge, MA: MIT Press.
  2. ↑ а б Schraw, Gregory. Promoting general metacognitive awareness // Instructional Science 26. 1998. DOI:10.1023/A:1003044231033. с. 113–125.
  3. ↑ Dunlosky, J. & Bjork, R. A. (Eds), Handbook of Metamemory and Memory. Psychology Press: New York.
  4. ↑ Schneider, W. Metacognition and mathematics education // ZDM Mathematics Education 42 (2). 2010. DOI:10.1007/s11858-010-0240-2. с. 149–161.
  5. ↑ Pressley, M. Cognitive strategies: Good strategy users coordinate metacognition and knowledge // Annals of Child Development 5. 1987.
  6. ↑ Garner, R. When children and adults do not use learning strategies: Toward a theory of settings // Review of Educational Research 60 (4). 1990. DOI:10.3102/00346543060004517. с. 517–529.
  7. ↑ Reynolds, R.E. Selective attention and prose learning: Theoretical and empirical research // Educational Psychology Review 4 (4). 1992. DOI:10.1007/BF01332144. с. 345–391.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Metacognition“ и страницата „Metacomprehension“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Метакогниция&oldid=11963172“.