Металоорганична химия

Металоорганично, или органометално, се нарича всяко органично съединение, в молекулите на което метален атом е свързан с един или повече въглеродни атоми от органична група.^[1] Известни са органометални съединения с почти всички метали. Най-голямо значение имат съединенията на цинка, живака, алуминия. Дялът от химията, която ги изучава е металоорганичната химия.

Класове органометални съединения

Хексакарбонилхром, карбонилен комплекс	Хафниоцен дихлорид, сандвичев комплекс	Полидиалкилстанан, органометален полимер	Полифункционално органомолибденово съединение

Съединения на s- и p-метали редактиране

Най-употребявани са органометалните съединения на алкалните и алкалоземните метали и алуминия.^[1] В тях връзките M–C са йонни (C:^-K⁺, C:^-Na⁺) и ковалентни полярни (^δ-C–Li^δ+, ^δ-C–Mg^δ+). В кристално състояние еднотипните (MR_n) и смесените им органометални съединения са координационно асоциирани.


Бензилкалий	Винилмагнезиев бромид, Гриняров реактив	Трифенилалуминий	Тетрабутилолово, отровно

Органолитиевите съединения са открити от К. Циглер. Те са селективни реагенти в органичният синтез, а реактивността им нараства при координиране на подходящ бидентатен лиганд. Могат да бъдат използвани за полимеризация на алкени, алкилиране на арени и др. Органонатриевите и органокалиевите съединения са по-реактивни от органолитиевите. Използват се като реактанти при полимеризацията и съполимеризацията на 1,3-бутандиен.

Органомагнезиевите съединения са сред най-широко използваните, най често под формата на Гринярови реактиви (RMgX). Органокалциевите съединения се използват рядко в органичния синтез и са по-реактивни.

Органоалуминиевите съединения, синтезирани за първи път от Бактън и Одлинг през 1865 г., са Люисови киселини. Те биват еднотипни и смесени. Използват се като реагенти в присъединителните реакции и като катализатори за полимеризацията на алекни, алкадиени и други ненаситени въглеводороди по Циглер-Ната.

Органогерманиевите съединения имат сходни свойства с въглеводородите.^[1] Органокалаените и органооловните съединения са стабилни на въздух и не хидролизират. Органокалаените съединения са фунгициди, а органооловните съединения са отровни.

Органоантимоновите и органобисмутовите съединения са подобни на фосфорните, но са по-основни. Могат да бъдат получени от гринярови реактиви и съответно SbCl₃, BiCl₃ или BiCl₅.^[2]

Съединения на d- и f-метали редактиране

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}


Os₂(CO)₉	Сандвичеви комплекси на нептуний и плутоний

Вижте също редактиране

Елементоорганична химия

Източници редактиране

↑ ^а ^б ^в Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2382-2. с. 291 – 302.
↑ Каррер, П. Курс органической химий. Ленинград, Государственное научно-техническое издательство химической литератур, 1962.

Тази статия, свързана с органична химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[Петров-1] а ^б ^в Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2382-2. с. 291 – 302.

[Каррер-2] Каррер, П. Курс органической химий. Ленинград, Государственное научно-техническое издательство химической литератур, 1962.

[1]

[2]